Каузи с глас и лице – Details, episodes & analysis

След 4 години, 164 предавания и 9 020 ефирни минути, което са 150 часа и половина, поредицата “Властта на гражданите” приключва днес. Над 120 граждански организации бяха представени в рубриката, чието първо излъчване е точно преди 4 години и 15 дни - на 13 ноември 2019 година. Идеолог на проекта е колегата Пролет Велкова, която е и първата водеща заедно с Нина Александрова. Не след дълго се присъединява Мария Черешева, а малко след това и Йовка Йовчева, която преди година ни напусна без време. Съвсем в края на формата към него се включват Александър Детев и Георги Донков.

Партньори във „Властта на гражданите“ през цялото време са Фондация 42 и НПО - портала. Но четиригодишната среща между гражданските организации и слушателите, читателите и зрителите на всичките ни медии беше възможна благодарение на Фонд Активни граждани.

През цялата година в репортажите за предаването „Властта на гражданите” опровергавахме различни митове, които се разпространяват сред хората. Един от тях е митът за Джордж Сорос, който чрез фондацията си „Отворено общество“ инвестира милиарди долари за насърчаване на демокрацията и за проекти в образованието, но си спечели и много врагове. Този мит роди и понятието „соросоид” – „слуга на Сорос, предател, който е в услуга на американската доктрина за нов световен ред.” Опровергавахме и други понятия, сред които джендър и т. нар. „джендър идеология”, както и митът за „неправителствени организации, които, „усвояват едни пари без нищо да правят”. Мариана Корчакова обобщи част от споделеното по тези теми в нейните репортажи през годината.

Друг акцент през тази година в предаването „Властта на гражданите” бяха неправителствените организации, които не са в центъра на общественото внимание, но чиято дейност е не по-малко важна и ценна. Често са извън столицата и най-големите градове, което дава възможност да получат подкрепа и хора, които имат нужда от нея, но по различни причини тя е по-трудно достъпна в малките населени места. С някои от тези организации ни срещна в репортажите си Мариана Корчакова през годината.

Предаването "Властта на гражданите" се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Това е пълният запис от КЛЮЧ Unplugged от 27-и ноември,с Радостин Георгиев от Фондация Подай ръка.

От разговора ще научите:

- Как и кога се е зародила идеята за Подай ръка?

- Как се организират и реализират толкова много кампании за подпомагане на хора в страната - заплащане на храна, лекарства, намиране на жилища и какво ли още не?

- Как се гарантира прозрачност на работата на Подай ръка?

- Кое ги мотивира и как финансират дейността?

🔔 В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

‼ Внимание! Голямо ВНИМАНИЕ!!! За активни участници със задаване на въпроси и коментари по време на лайва - ще има награди.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

Събитието отново ще е отворено за въпроси от всички присъстващи онлайн. Опитваме се да покажем човека зад каузата, от плът и кръв.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК

Политиците в България използват целенасочено джендър темата за за разпространение на страх сред обществото. Около тази теза се обединиха в ефира на „Властта на гражданите“ Рая Раева от Българския фонд на жените и Илиана Балабанова от Българска платформа - Европейско женско лоби.

„Когато се намираме в политическа криза, каквато започна през 2018 да се случва в България, защо не политическите партии да използват този термин и да го използват така, че да работи в полза на това обществото да се страхува от каквито и да е промени и политическите партии да печелят електорални гласове“, на мнение е Балабанова.

Според Раева като цяло темите за правата на жените или малцинствата, като роми и ЛГБТИ общността, в период на политическа нестабилност, винаги са удобна политическа дъвка.

По думите ѝ са налице редица изследвания кой финансира кампаниите срещу т.нар. Джендъри, а тези настроения не са феномен за България. Подобни тези са широко разпространени в други държави от Източна Европа, дори и в Бразилия.

„Такива атаки има и от Изток, и от Запад – и от САЩ, и от Русия. За съжаление това е една много благодатна тема за конфликти, която продължава да бъде използвана и до днес“, изтъкна Раева.

И двете са убедени, че езикът на омразата и всяването на страх и несигурност сред обществото от Истанбулската конвенция и джендърите са се отразили изключително негативно на гражданските организации, които работят в областта на защита правата на жените и уязвимите групи.

„Целият наратив по отношение на насилието се промени и ние отново започнахме да мислим, че домашното насилие е личен проблем“, каза Балабанова, като по думите ѝ това е довело до „демонизиране“ на гражданските организации и се е отразило изключително много и на самите жертви на домашно насилие.

През годините се е стигало до десетки атаки срещу определени организации, включително физически и това не спира и до днес. Някои от тези организации дори са сменили имената си, изтъкнаха двете.

Според Балабанова всичко е започнало през 2018-а година, когато в страната ни бе отворен дебатът за ратифицирането на Истанбулската конвенция.

„Неочаквано, тогава терминът джендър се превърна в сериозен проблем за политическите партии, но и за обществото като цяло. Неочаквано, защото няма нищо лошо в термина джендър, проблемът е обаче, че очевидно никой в България не го познава или го познават само онези, които се занимават професионално с този социологически термин“, сподели още тя.

Всичко това е затруднило много комуникацията на НПО сектора с институциите, както и политическия разговор за така необходимите промени в Закона за защита от домашното насилие, убедена е Раева.

„Те се затвориха и сякаш искаха да не е явно, че работят по тази тема. Най-важният извод е, че да – организациите пострадаха, да – беше много тежко, но най-много пострадаха и страдат жертвите на домашно насилие“, посочи тя.

И двете са категорични, че у нас единствено гражданският сектор повдига дебата за социалната роля на пола, а и за правата на жените.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Това е запис от КЛЮЧ Unplugged, реализиран на 25 януари 2022 г. с участието на Благослав Михайлов от СТРАЖА www.strazha.bg. Ще чуете отговори на много въпроси като:

1. Какво за него е демокрацията и подлежи ли тя на развитие?

2. Кога и как е започнал да се занимава с тези неща? 

3. Каква е личната му кауза?

4. Колко човека има в Стража?

5. Защо са създали фондация и въобще какво е да си част от гражданското общество – носи ли им нещо, взима ли им нещо?

6. Кои според него са трите проблема на начина на функциониране на българската демокрация.

7. Какво според него е важното, за да разбираме по-добре демокрацията?

8. Как със съвременните технологии може да лекуваме проблеми, натрупвани в обществото с години?

9. Какво се случи с т.нар. поправка Стража?

10. Какво искат да постигнат занапред – накъде са тръгнали?

11. Как се финансират и какви нужди имат? 

Освен всичко в това издание на КЛЮЧ Unplugged Ви представяме и самият Благослав, ще чуете и за онова, което го мотивира да продължава да се занимава с дейности, водещи до промяна в нагласите и действията на всеки един от нас.

Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две"

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

***

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Въпреки добрите примери, все още институциите изостават или настигат гражданите в техните усилия да направят града или квартала си по-добро място за живеене. Това коментира в ефира на Дарик Мая Цанева от сдружение „Безопасни детски площадки”.

В предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно” разказахме за опита на неправителствения сектор и гражданите за подобряването на публичната среда и създаване на нови места за спорт, отдих и игра. Събеседници по темата бяха Мая Цанева от сдружение „Безопасни детски площадки” и Румяна Киризиева от сдружение „БГ Бъди активен”. Подобряването на публичната среда е дългогодишна кауза, по която двете организации си партнират в рамките на голямата инициатива „Място България”.

Площадките за игра – обща отговорност и преживяване

 „БГ Бъди активен” е основано преди повече от 10 години, позиционирани сме в Пловдив, но работим в много кътчета на България благодарение на партньорската си мрежа в цялата страна, разказа Румяна Киризиева.  

Мая Цанева разказа, че сдружението „Безопасни детски площадки” е създадено през 2016 година. Свързва се с родители през социалните мрежи. Целта е била да се обединят усилията и да се покаже на местната власт, че гражданите не са само мрънкащи хора, а могат да си взаимодействат с местната власт. Площадките за игра и градската среда са обща отговорност и общо преживяване, подчерта тя.

През последните две години сдружението работи активно за това да овластят децата, да им помогнат да бъдат активни, като осъзнаят, че не само родителите им, но и те могат да подават сигнали. „Ние родителите трябва да им обясним и да ги насърчим”, добави Мая Цанева. 

За класната стая на открито в 138-мо училище в София

В репортаж за предаването директорът на 138 СОУ „Проф. Васил Златарски” в София Иван Стоянов разказа за класната стая на открито, изградена преди няколко месеца по инициатива на сдружението „Безопасни детски площадки”.  

„Това пространство влиза в употреба, нищо  че в момента навън е студено. Съградихме го за една събота и неделя, като инициативата за него дойде от сдружението”, разказа той.

„Лично мен ме изненада, че толкова време оцеля конструкцията – за моя радост няма драскано и счупено. Приятно изненадан съм. Доста хора от квартала дойдоха и помогнаха с физически труд и материали и ако не бяха дошли мъже от квартала щеше да ни е трудно да го направим сами”, добави директорът на училището.

Той напомни, че училищният двор е ставал жертва на всякакви посегателства. „Рязаха ни вратата на двора, сменихме я, след това отново я бяха изрязали. Някой много искаше да си влиза вечер в двора и да гуляе. Затова  и решихме да оставим двора отворен вечер след края на учебните часове и сутрин охраната рано да го заключва”, обясни Иван Стоянов. Той се надява след предстоящото през пролетта облагородяване на училищния двор, той да се посещава от повече хора, живеещи в района, които да го пазят.

По думите на Румяна Киризиева подходът отдолу нагоре при изграждането или обновяването на публични пространства е водещ. Тъкмо активното включване на гражданите е стимул след това те да пазят тези пространства. Според Мая Цанева е важно идеята да е съгласувана освен с институциите и с местната общност. Важно е от какво имат нужда хората, напомни тя.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

В България липсва системна държавна политика по отношение на младежите. Младежката политика е едно сираче, което го зашиват през годините към министерството на образованието, към министерството на спорта – това е така, защото не знаят какво да правят с младите хора. Коментарът е на Мария Алкалай от сдружение „Възможности без граници”.

Мария Алкалай и Даниел Джинсов - младежки работник, бяха събеседници в предаването на Дарик „Властта на гражданите...или какво можем заедно”, посветено на младежките политики и работата с младите хора в България.

По думите на Мария Алкалай младежката политика е хоризонтална и тя има отношение и към социалната и към трудовата политика. Двамата събеседници подчертаха, че младежката работа отваря пространство за младите хора да усвоят умения, да съберат информация и да направят своите избори.

Даниел Джинсов посочи, че най-трудно е да бъдат привлечени първите сред младежите в една област и разказа, че се постига успех, когато това се случва през игрите.

Създаваме настолни игри, защото никой не иска да учи или да участва в обучения, обясни Мария Алкалай. Тя разказа, че канят младите да се включат в детективска игра. Чрез търсенето на изчезнал човек те научават много неща по теми като „възродителния процес”, домашното насилие, крайно десните организации.

Младежките политики се правят за младите и с участие на младите, защото не може възрастният човек да казва кое е интересно за младите, обясни Даниел Джинсов. 

Много често упрекват младите, че рушат площадки, но колко общини в страната са отворили пространства за младите хора, които да има отношение към активния им живот и здраве, коментира Мария Алкалай.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Хирург и инженер са победителите в конкурса „Предприемач в науката” на Фондация Карол Знание. Д-р Мариела Василева-Славева е отличена за проекта си „COSMOS – първата българска виртуална биобанка за туморни тъкани”, а инж. Калин Николов – за проекта „Decarbonizer – на мисия за по-ниски емисии”.

Двамата победители в конкурса и изпълнителният директор на Фондация Карол Знание Милена Петкова бяха събеседници в предаването на Дарик „Властта на гражданите ... или какво можем заедно”.

В четвъртото издание са селектирани проекти с позитивно въздействие

Тази година в четвъртото издание на програмата Предприемачи в науката темата беше Impact Investing – до финала на конкурса стигнаха 13 проекта с позитивно въздействие върху обществото или околната среда, разказа в ефира на Дарик Милена Петкова. По думите й конкурсът през 2021 г. е бил много силен. Всеки от двамата победители ще получи по 15 000 лева.

Милена Петкова разказа и за другите отличени проекти, като за първи път тази година парични награди е връчила и фондация „Лъчезар Цоцорков“, която е отличила 5 проекта с по 2000 лв.

Сред интересните проекти тя посочи фотоволтаичен енергиен кооператив в многофамилни сгради, проект на Детска градина „Щастливо място”, система за анализ на наночастици от ТУ-София, която разработва сензори за анализ на риск от срутища.

Един от участниците е лекар, но и програмист, разказа още Милена Петкова. Григор Гачев – докторант от ТУ, представил проект за невронни мрежи. Мартина Лазарова и Милко Пенев – които все още са студенти по медицина, представили разработените от тях колагенови импланти, които могат да бъдат използвани в ортопедията, кардиохирургията, пластичната хирургия.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Зимната планина – радостите и рисковете, които тя носи и хората, които са се посветили на спасяването на човешки живот там беше темата на предаването на Дарик „Властта на гражданите...или какво можем заедно”.

Събеседници по темата бяха Лъчезар Станчев - член на Българската Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил /БАССЕС/ и Ивайло Човиков – дежурен спасител в Планинската спасителна служба /ПСС/ към БЧК.

„В момента в планините обстановката не е много подходяща за туризъм – във високите части е мъгливо, превалява сняг, в по-ниските горски пояси валежите са от дъжд.В курортите работят съоръженията, ски пистите са отворени, доста туристи има”, разказа Ивайло Човиков.

Той посочи, че тази години сезонът е започнал сравнително рано, като ниските температури и валежите са създали условия за лавини.

Мнозина подценяват опасностите в планина като Витоша

Нерядко виждаме много неподготвени хора в планината, особено във Витоша, коментира Лъчезар Станчев, който е член на софийския доброволчески спасителен отрад.  Според него не са малко столичани, които подценяват тази планина. Горе условията са крайно динамични не само метеорологично, но и във височина, допълни той.

Ивайло Човиков разказа за спасителна акция отпреди дни за спасяването на иначе добре подготвен човек, който обаче е подценил лошите метеорологични условия. Това, което му е помогнало да оцелее е подготовката и добрата му екипировка. 32-ма души са се включили в тази спасителна операция.

Приложението на ПСС помага за локализиране на бедстващи

Технологиите доста помагат за организацията на една спасителна операция. Доброволческият отряд има чат и там се пуска съобщение. Първо на терен са дежурните спасители в планината – в почивните дни там има доброволни спасители.

Ивайло Човиков разказа, че в акцията преди дни веднага след подаването на сигнала дежурните спасители са организирали претърсване със шейни и веднага се формират две групи доброволци. „Събрахме и трета група, държахме и четвърта група. Планински водачи от сдружение „Планина и хора – асоциация на планинските водачи в България”, които бяха приятели на издирвания турист също се включиха - те бяха и хората, които първи достигнаха до подадените координати”, обясни още той.

Около 500 са доброволците-спасители, които са движещата сила на ПСС

„Нашата професия е доста рядка – около 40 човека сме на територията на България спасителите. Преиз зимния сезон се назначават доброволните спасителите – те пък са от порядъка на 500 души в цялата страна. Те всъщност са основната движеща сила на ПСС”, съобщи Ивайло Човиков.

„Хората в планината се увеличават през последните години. Все по-достъпна е екипировката за зимната планина и е добре хората да са подготвени”, коментира той. „Адекватното обличане е широка тема , но не трябва да забравя, че разходката в парка е различна от тази в планината. Добре е да имат планинска застраховка, да инсталират приложението на ПСС на телефона си”, посъветва той.

И добави, че отскоро има опция на спешния номер 112, хората трябва да го настроят - при обаждане от този номер телефонът изпраща автоматично координатите на човека, който звъни.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Възпитанието е ключов момент от развитието на всеки човек. Най-добрият начин да се случи това е още в ранна детска възраст, първо, чрез личен пример, и второ – чрез изкуство. Децата са силно любопитни, обичат истории и приказки, затова какъв по-подходящ подход от това да се научат на отговорност, съпричастност и ангажираност от литературата.

Такава детска книжка, насочена главно към ума на децата, с цел оформянето му, са създали Тереза Йовчева и Мила Джи Гатев. Те са приятелки в живота и авторки на книжката „Котаракът Бойда и доброто хрумване“, която освен всичко останало подкрепя и благородна кауза. Тереза е написала историята, а Мила е илюстраторът. Всичко тръгва от дъщерята на Мила, която е на една годинка и повтаряла думичката „бойда“. В главата на майка ѝ се ражда визията на един котарак, който в последствие тя рисува. Публикува рисунката в социалната мрежа, Тереза я вижда и след няколко разговора решават да се колаборират и да направят книга.

„Целият процес беше огромен хаус, защото в последствие, когато вече бяхме си поставили една рамка на историята, осъзнахме, че сме притиснати от сроковете. Имахме две седмици да направим цялата книжка, което се оказа безсънен, хаотичен период, но ни доставяше адско удоволствие, защото знаехме за какво го правим“, споделя Мила Джи Гатев в изданието на КЛЮЧ Unplugged с водещ Александър Куманов от Фондация „Четиридесет и две“.

Към книжката има висок интерес. Тя е подходяща за деца от 4 до 7-годишна възраст и може да се открие онлайн на сайта https://boydathecat.eu/ , а след време се замисля да бъде преведена и на английски език.

Това събитие е част от проект „Какво можем заедно“, реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация „Четиридесет и две“ и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани.www.activecitizensfund.bg

За година и малко групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“ се превърна в една от най-позитивните групи във Фейсбук. Благодарение на групата и създаденият от нея сайт kupipodarak.com майките на деца с увреждания вече се чувстват част от обществото.

В предаването на Дарик „Властта на гражданите...или какво можем заедно“ по темата разговаряхме със създателя на групата Ина Маринова и един от нейните администратори – Петя Колева, която пък създава сайта, в който майките-творци качват продуктите си.

У нас на всички нива липсват услуги за деца и възрастни с увреждания

В ефира на Дарик Ина Маринова разказа, че е майка на почти 20-годишно момиче с множество увреждания, което е напълно зависимо от нея. Грижата за детето й е денонощна. Аз съм нейните крака, ръце, хранене, дори и очи, разказа Ина.

Тя подчерта, че асистентската грижа у нас не е само въпрос на финанси. „Проблем в България е човешкият фактор, ние нямаме институции, които да обучават асистенти. За да намерим дори рехабилитатор, който е нужен ежедневно за тези деца, обикаляме болници и центрове. Нямаме услуги за такива деца и възрастни. Не е въпроса да се дадат едни пари, на всяко ниво липсва услуга“, каза още Ина Маринова.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg