След 4 години, 164 предавания и 9 020 ефирни минути, което са 150 часа и половина, поредицата “Властта на гражданите” приключва днес. Над 120 граждански организации бяха представени в рубриката, чието първо излъчване е точно преди 4 години и 15 дни - на 13 ноември 2019 година. Идеолог на проекта е колегата Пролет Велкова, която е и първата водеща заедно с Нина Александрова. Не след дълго се присъединява Мария Черешева, а малко след това и Йовка Йовчева, която преди година ни напусна без време. Съвсем в края на формата към него се включват Александър Детев и Георги Донков.

Партньори във „Властта на гражданите“ през цялото време са Фондация 42 и НПО - портала. Но четиригодишната среща между гражданските организации и слушателите, читателите и зрителите на всичките ни медии беше възможна благодарение на Фонд Активни граждани.

През цялата година в репортажите за предаването „Властта на гражданите” опровергавахме различни митове, които се разпространяват сред хората. Един от тях е митът за Джордж Сорос, който чрез фондацията си „Отворено общество“ инвестира милиарди долари за насърчаване на демокрацията и за проекти в образованието, но си спечели и много врагове. Този мит роди и понятието „соросоид” – „слуга на Сорос, предател, който е в услуга на американската доктрина за нов световен ред.” Опровергавахме и други понятия, сред които джендър и т. нар. „джендър идеология”, както и митът за „неправителствени организации, които, „усвояват едни пари без нищо да правят”. Мариана Корчакова обобщи част от споделеното по тези теми в нейните репортажи през годината.

Друг акцент през тази година в предаването „Властта на гражданите” бяха неправителствените организации, които не са в центъра на общественото внимание, но чиято дейност е не по-малко важна и ценна. Често са извън столицата и най-големите градове, което дава възможност да получат подкрепа и хора, които имат нужда от нея, но по различни причини тя е по-трудно достъпна в малките населени места. С някои от тези организации ни срещна в репортажите си Мариана Корчакова през годината.

Предаването "Властта на гражданите" се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Това е пълният запис от КЛЮЧ Unplugged от 27-и ноември,с Радостин Георгиев от Фондация Подай ръка.

От разговора ще научите:

- Как и кога се е зародила идеята за Подай ръка?

- Как се организират и реализират толкова много кампании за подпомагане на хора в страната - заплащане на храна, лекарства, намиране на жилища и какво ли още не?

- Как се гарантира прозрачност на работата на Подай ръка?

- Кое ги мотивира и как финансират дейността?

🔔 В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

‼ Внимание! Голямо ВНИМАНИЕ!!! За активни участници със задаване на въпроси и коментари по време на лайва - ще има награди.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

Събитието отново ще е отворено за въпроси от всички присъстващи онлайн. Опитваме се да покажем човека зад каузата, от плът и кръв.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК

Политиците в България използват целенасочено джендър темата за за разпространение на страх сред обществото. Около тази теза се обединиха в ефира на „Властта на гражданите“ Рая Раева от Българския фонд на жените и Илиана Балабанова от Българска платформа - Европейско женско лоби.

„Когато се намираме в политическа криза, каквато започна през 2018 да се случва в България, защо не политическите партии да използват този термин и да го използват така, че да работи в полза на това обществото да се страхува от каквито и да е промени и политическите партии да печелят електорални гласове“, на мнение е Балабанова.

Според Раева като цяло темите за правата на жените или малцинствата, като роми и ЛГБТИ общността, в период на политическа нестабилност, винаги са удобна политическа дъвка.

По думите ѝ са налице редица изследвания кой финансира кампаниите срещу т.нар. Джендъри, а тези настроения не са феномен за България. Подобни тези са широко разпространени в други държави от Източна Европа, дори и в Бразилия.

„Такива атаки има и от Изток, и от Запад – и от САЩ, и от Русия. За съжаление това е една много благодатна тема за конфликти, която продължава да бъде използвана и до днес“, изтъкна Раева.

И двете са убедени, че езикът на омразата и всяването на страх и несигурност сред обществото от Истанбулската конвенция и джендърите са се отразили изключително негативно на гражданските организации, които работят в областта на защита правата на жените и уязвимите групи.

„Целият наратив по отношение на насилието се промени и ние отново започнахме да мислим, че домашното насилие е личен проблем“, каза Балабанова, като по думите ѝ това е довело до „демонизиране“ на гражданските организации и се е отразило изключително много и на самите жертви на домашно насилие.

През годините се е стигало до десетки атаки срещу определени организации, включително физически и това не спира и до днес. Някои от тези организации дори са сменили имената си, изтъкнаха двете.

Според Балабанова всичко е започнало през 2018-а година, когато в страната ни бе отворен дебатът за ратифицирането на Истанбулската конвенция.

„Неочаквано, тогава терминът джендър се превърна в сериозен проблем за политическите партии, но и за обществото като цяло. Неочаквано, защото няма нищо лошо в термина джендър, проблемът е обаче, че очевидно никой в България не го познава или го познават само онези, които се занимават професионално с този социологически термин“, сподели още тя.

Всичко това е затруднило много комуникацията на НПО сектора с институциите, както и политическия разговор за така необходимите промени в Закона за защита от домашното насилие, убедена е Раева.

„Те се затвориха и сякаш искаха да не е явно, че работят по тази тема. Най-важният извод е, че да – организациите пострадаха, да – беше много тежко, но най-много пострадаха и страдат жертвите на домашно насилие“, посочи тя.

И двете са категорични, че у нас единствено гражданският сектор повдига дебата за социалната роля на пола, а и за правата на жените.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Това е запис от КЛЮЧ Unplugged, реализиран на 25 януари 2022 г. с участието на Благослав Михайлов от СТРАЖА www.strazha.bg. Ще чуете отговори на много въпроси като:

1. Какво за него е демокрацията и подлежи ли тя на развитие?

2. Кога и как е започнал да се занимава с тези неща? 

3. Каква е личната му кауза?

4. Колко човека има в Стража?

5. Защо са създали фондация и въобще какво е да си част от гражданското общество – носи ли им нещо, взима ли им нещо?

6. Кои според него са трите проблема на начина на функциониране на българската демокрация.

7. Какво според него е важното, за да разбираме по-добре демокрацията?

8. Как със съвременните технологии може да лекуваме проблеми, натрупвани в обществото с години?

9. Какво се случи с т.нар. поправка Стража?

10. Какво искат да постигнат занапред – накъде са тръгнали?

11. Как се финансират и какви нужди имат? 

Освен всичко в това издание на КЛЮЧ Unplugged Ви представяме и самият Благослав, ще чуете и за онова, което го мотивира да продължава да се занимава с дейности, водещи до промяна в нагласите и действията на всеки един от нас.

Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две"

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

***

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Въпреки добрите примери, все още институциите изостават или настигат гражданите в техните усилия да направят града или квартала си по-добро място за живеене. Това коментира в ефира на Дарик Мая Цанева от сдружение „Безопасни детски площадки”.

В предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно” разказахме за опита на неправителствения сектор и гражданите за подобряването на публичната среда и създаване на нови места за спорт, отдих и игра. Събеседници по темата бяха Мая Цанева от сдружение „Безопасни детски площадки” и Румяна Киризиева от сдружение „БГ Бъди активен”. Подобряването на публичната среда е дългогодишна кауза, по която двете организации си партнират в рамките на голямата инициатива „Място България”.

Площадките за игра – обща отговорност и преживяване

 „БГ Бъди активен” е основано преди повече от 10 години, позиционирани сме в Пловдив, но работим в много кътчета на България благодарение на партньорската си мрежа в цялата страна, разказа Румяна Киризиева.  

Мая Цанева разказа, че сдружението „Безопасни детски площадки” е създадено през 2016 година. Свързва се с родители през социалните мрежи. Целта е била да се обединят усилията и да се покаже на местната власт, че гражданите не са само мрънкащи хора, а могат да си взаимодействат с местната власт. Площадките за игра и градската среда са обща отговорност и общо преживяване, подчерта тя.

През последните две години сдружението работи активно за това да овластят децата, да им помогнат да бъдат активни, като осъзнаят, че не само родителите им, но и те могат да подават сигнали. „Ние родителите трябва да им обясним и да ги насърчим”, добави Мая Цанева. 

За класната стая на открито в 138-мо училище в София

В репортаж за предаването директорът на 138 СОУ „Проф. Васил Златарски” в София Иван Стоянов разказа за класната стая на открито, изградена преди няколко месеца по инициатива на сдружението „Безопасни детски площадки”.  

„Това пространство влиза в употреба, нищо  че в момента навън е студено. Съградихме го за една събота и неделя, като инициативата за него дойде от сдружението”, разказа той.

„Лично мен ме изненада, че толкова време оцеля конструкцията – за моя радост няма драскано и счупено. Приятно изненадан съм. Доста хора от квартала дойдоха и помогнаха с физически труд и материали и ако не бяха дошли мъже от квартала щеше да ни е трудно да го направим сами”, добави директорът на училището.

Той напомни, че училищният двор е ставал жертва на всякакви посегателства. „Рязаха ни вратата на двора, сменихме я, след това отново я бяха изрязали. Някой много искаше да си влиза вечер в двора и да гуляе. Затова  и решихме да оставим двора отворен вечер след края на учебните часове и сутрин охраната рано да го заключва”, обясни Иван Стоянов. Той се надява след предстоящото през пролетта облагородяване на училищния двор, той да се посещава от повече хора, живеещи в района, които да го пазят.

По думите на Румяна Киризиева подходът отдолу нагоре при изграждането или обновяването на публични пространства е водещ. Тъкмо активното включване на гражданите е стимул след това те да пазят тези пространства. Според Мая Цанева е важно идеята да е съгласувана освен с институциите и с местната общност. Важно е от какво имат нужда хората, напомни тя.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

В България липсва системна държавна политика по отношение на младежите. Младежката политика е едно сираче, което го зашиват през годините към министерството на образованието, към министерството на спорта – това е така, защото не знаят какво да правят с младите хора. Коментарът е на Мария Алкалай от сдружение „Възможности без граници”.

Мария Алкалай и Даниел Джинсов - младежки работник, бяха събеседници в предаването на Дарик „Властта на гражданите...или какво можем заедно”, посветено на младежките политики и работата с младите хора в България.

По думите на Мария Алкалай младежката политика е хоризонтална и тя има отношение и към социалната и към трудовата политика. Двамата събеседници подчертаха, че младежката работа отваря пространство за младите хора да усвоят умения, да съберат информация и да направят своите избори.

Даниел Джинсов посочи, че най-трудно е да бъдат привлечени първите сред младежите в една област и разказа, че се постига успех, когато това се случва през игрите.

Създаваме настолни игри, защото никой не иска да учи или да участва в обучения, обясни Мария Алкалай. Тя разказа, че канят младите да се включат в детективска игра. Чрез търсенето на изчезнал човек те научават много неща по теми като „възродителния процес”, домашното насилие, крайно десните организации.

Младежките политики се правят за младите и с участие на младите, защото не може възрастният човек да казва кое е интересно за младите, обясни Даниел Джинсов. 

Много често упрекват младите, че рушат площадки, но колко общини в страната са отворили пространства за младите хора, които да има отношение към активния им живот и здраве, коментира Мария Алкалай.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Хирург и инженер са победителите в конкурса „Предприемач в науката” на Фондация Карол Знание. Д-р Мариела Василева-Славева е отличена за проекта си „COSMOS – първата българска виртуална биобанка за туморни тъкани”, а инж. Калин Николов – за проекта „Decarbonizer – на мисия за по-ниски емисии”.

Двамата победители в конкурса и изпълнителният директор на Фондация Карол Знание Милена Петкова бяха събеседници в предаването на Дарик „Властта на гражданите ... или какво можем заедно”.

В четвъртото издание са селектирани проекти с позитивно въздействие

Тази година в четвъртото издание на програмата Предприемачи в науката темата беше Impact Investing – до финала на конкурса стигнаха 13 проекта с позитивно въздействие върху обществото или околната среда, разказа в ефира на Дарик Милена Петкова. По думите й конкурсът през 2021 г. е бил много силен. Всеки от двамата победители ще получи по 15 000 лева.

Милена Петкова разказа и за другите отличени проекти, като за първи път тази година парични награди е връчила и фондация „Лъчезар Цоцорков“, която е отличила 5 проекта с по 2000 лв.

Сред интересните проекти тя посочи фотоволтаичен енергиен кооператив в многофамилни сгради, проект на Детска градина „Щастливо място”, система за анализ на наночастици от ТУ-София, която разработва сензори за анализ на риск от срутища.

Един от участниците е лекар, но и програмист, разказа още Милена Петкова. Григор Гачев – докторант от ТУ, представил проект за невронни мрежи. Мартина Лазарова и Милко Пенев – които все още са студенти по медицина, представили разработените от тях колагенови импланти, които могат да бъдат използвани в ортопедията, кардиохирургията, пластичната хирургия.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Зимната планина – радостите и рисковете, които тя носи и хората, които са се посветили на спасяването на човешки живот там беше темата на предаването на Дарик „Властта на гражданите...или какво можем заедно”.

Събеседници по темата бяха Лъчезар Станчев - член на Българската Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил /БАССЕС/ и Ивайло Човиков – дежурен спасител в Планинската спасителна служба /ПСС/ към БЧК.

„В момента в планините обстановката не е много подходяща за туризъм – във високите части е мъгливо, превалява сняг, в по-ниските горски пояси валежите са от дъжд.В курортите работят съоръженията, ски пистите са отворени, доста туристи има”, разказа Ивайло Човиков.

Той посочи, че тази години сезонът е започнал сравнително рано, като ниските температури и валежите са създали условия за лавини.

Мнозина подценяват опасностите в планина като Витоша

Нерядко виждаме много неподготвени хора в планината, особено във Витоша, коментира Лъчезар Станчев, който е член на софийския доброволчески спасителен отрад.  Според него не са малко столичани, които подценяват тази планина. Горе условията са крайно динамични не само метеорологично, но и във височина, допълни той.

Ивайло Човиков разказа за спасителна акция отпреди дни за спасяването на иначе добре подготвен човек, който обаче е подценил лошите метеорологични условия. Това, което му е помогнало да оцелее е подготовката и добрата му екипировка. 32-ма души са се включили в тази спасителна операция.

Приложението на ПСС помага за локализиране на бедстващи

Технологиите доста помагат за организацията на една спасителна операция. Доброволческият отряд има чат и там се пуска съобщение. Първо на терен са дежурните спасители в планината – в почивните дни там има доброволни спасители.

Ивайло Човиков разказа, че в акцията преди дни веднага след подаването на сигнала дежурните спасители са организирали претърсване със шейни и веднага се формират две групи доброволци. „Събрахме и трета група, държахме и четвърта група. Планински водачи от сдружение „Планина и хора – асоциация на планинските водачи в България”, които бяха приятели на издирвания турист също се включиха - те бяха и хората, които първи достигнаха до подадените координати”, обясни още той.

Около 500 са доброволците-спасители, които са движещата сила на ПСС

„Нашата професия е доста рядка – около 40 човека сме на територията на България спасителите. Преиз зимния сезон се назначават доброволните спасителите – те пък са от порядъка на 500 души в цялата страна. Те всъщност са основната движеща сила на ПСС”, съобщи Ивайло Човиков.

„Хората в планината се увеличават през последните години. Все по-достъпна е екипировката за зимната планина и е добре хората да са подготвени”, коментира той. „Адекватното обличане е широка тема , но не трябва да забравя, че разходката в парка е различна от тази в планината. Добре е да имат планинска застраховка, да инсталират приложението на ПСС на телефона си”, посъветва той.

И добави, че отскоро има опция на спешния номер 112, хората трябва да го настроят - при обаждане от този номер телефонът изпраща автоматично координатите на човека, който звъни.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Възпитанието е ключов момент от развитието на всеки човек. Най-добрият начин да се случи това е още в ранна детска възраст, първо, чрез личен пример, и второ – чрез изкуство. Децата са силно любопитни, обичат истории и приказки, затова какъв по-подходящ подход от това да се научат на отговорност, съпричастност и ангажираност от литературата.

Такава детска книжка, насочена главно към ума на децата, с цел оформянето му, са създали Тереза Йовчева и Мила Джи Гатев. Те са приятелки в живота и авторки на книжката „Котаракът Бойда и доброто хрумване“, която освен всичко останало подкрепя и благородна кауза. Тереза е написала историята, а Мила е илюстраторът. Всичко тръгва от дъщерята на Мила, която е на една годинка и повтаряла думичката „бойда“. В главата на майка ѝ се ражда визията на един котарак, който в последствие тя рисува. Публикува рисунката в социалната мрежа, Тереза я вижда и след няколко разговора решават да се колаборират и да направят книга.

„Целият процес беше огромен хаус, защото в последствие, когато вече бяхме си поставили една рамка на историята, осъзнахме, че сме притиснати от сроковете. Имахме две седмици да направим цялата книжка, което се оказа безсънен, хаотичен период, но ни доставяше адско удоволствие, защото знаехме за какво го правим“, споделя Мила Джи Гатев в изданието на КЛЮЧ Unplugged с водещ Александър Куманов от Фондация „Четиридесет и две“.

Към книжката има висок интерес. Тя е подходяща за деца от 4 до 7-годишна възраст и може да се открие онлайн на сайта https://boydathecat.eu/ , а след време се замисля да бъде преведена и на английски език.

Това събитие е част от проект „Какво можем заедно“, реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация „Четиридесет и две“ и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани.www.activecitizensfund.bg

За година и малко групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“ се превърна в една от най-позитивните групи във Фейсбук. Благодарение на групата и създаденият от нея сайт kupipodarak.com майките на деца с увреждания вече се чувстват част от обществото.

В предаването на Дарик „Властта на гражданите...или какво можем заедно“ по темата разговаряхме със създателя на групата Ина Маринова и един от нейните администратори – Петя Колева, която пък създава сайта, в който майките-творци качват продуктите си.

У нас на всички нива липсват услуги за деца и възрастни с увреждания

В ефира на Дарик Ина Маринова разказа, че е майка на почти 20-годишно момиче с множество увреждания, което е напълно зависимо от нея. Грижата за детето й е денонощна. Аз съм нейните крака, ръце, хранене, дори и очи, разказа Ина.

Тя подчерта, че асистентската грижа у нас не е само въпрос на финанси. „Проблем в България е човешкият фактор, ние нямаме институции, които да обучават асистенти. За да намерим дори рехабилитатор, който е нужен ежедневно за тези деца, обикаляме болници и центрове. Нямаме услуги за такива деца и възрастни. Не е въпроса да се дадат едни пари, на всяко ниво липсва услуга“, каза още Ина Маринова.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

9 598 подаръка ще зарадват тази година деца и възрастни в нужда в рамките на „Операция: Плюшено мече”. Вече 14 години едноименното сдружение организира и ръководи най-мащабната Коледна кампания за сбъдване на детски мечти на деца и младежи, лишени от родителски грижи, в риск, с увреждания и от социално слаби семейства.

В предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно” гостуваха Михаела Стойкова – основател и изпълнителен директор на Сдружение „Операция: Плюшено мече” и Георги Мерджанов от екипа на ДарПазар - онлайн платформата за продукти и услуги с кауза на социални предприятия в България.

В студиото на Дарик Михаела Стойкова напомни, че преди 14 години започват като гражданска доброволческа инициатива с подаръци за 40 деца от един дом в Бургас. Вече са сдружение в обществена полза, което е раздало над 73 000 нови, персонални подаръци.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

„Да помогнем на деца в риск да изкачат своите върхове!" и „Прегърни невидимите деца!” са само две от каузите в Платформата, за които разказваме в ефира на Дарик радио и призоваваме за подкрепата на слушателите.

За каузите в студиото разказаха Зорница Симеонова от фондация КОНКОРДИЯ България и създателят на сдружение „Прегърни ме“ Милена Нейова. Двете гостуваха в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно“.

В студиото на Дарик Зорница Симеонова разказа, че Платформата на фондация BCause от години помага на неправителствени организации и каузи да стигнат до повече дарителите. Като напомни за кампанията „Щедрия вторник“, която идва като контрапункт на „Черния петък“ с апел хората да дарят повече, отколкото могат да похарчат.

„Доколкото виждам всички каузи се радват на този етап на много добър успех и се надявам до края на кампанията всички да наберат необходимите суми", коментира Зорница. И уточни,че от BCause са организирали Акселератор, в който са включени 12 организации, преминали обучение как да привличат повече дарители.

Гостите призоваха слушателите да посетят сайта на Платформата и да открият своята кауза, която могат да подкрепят.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Групата на невербалните деца е забравена в българското образование. Те нямат осигурени средства за допълваща алтернативна комуникация с помощта на новите технологии, които дават възможност на такива деца да общуват с поглед. И е крайно време институциите в България да разпишат нормативно тази подкрепа, като осигурят и нужния ресурс, който да гарантира правото на образование на тези деца.

Около тази позиция се обединиха в ефира на Дарик Мария Янкова – програмен директор „Образование“ в УНИЦЕФ България и проф. Морис Гринберг, съучредител и председател на фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“. Двамата гостуваха в предаването „Властта на гражданите... или какво можем заедно“.

Устройствата все още не са част от списъка с помощни средства у нас

„По данни на МОН в България за последната година децата със специални образователни потребности са около 25 000 в детските градини и училищата. Трудно е да се направи точна статистика, но по наши изчисления около 15 хиляди от тях са деца с разстройство от аутистичния спектър и други двигателни увреждания, които могат да се възползват от тези средства за допълваща алтернативна комуникация – това е алтернатива за тях да общуват“, обясни Мария Янкова.

Проф. Морис Гринберг обясни, че специализираният софтуер за комуникация с поглед е особено ценна за тези от невербалните деца, които имат детска церебрална парализа или други двигателни нарушения. При тези устройства има синтезирана реч, която превръща в звук онова, което детето посочва с поглед.

Той напомни, че фондация „АСИСТ-Помагащи технологии“ от години прави опит тези средства да влязат в списъка с помощни средства, но засега без успех. Една пълна система на устройство със софтуер си е вид медицинско изделие – и затова най-евтините устройства струват около 3 000 лева, а софтуерът към тях между 800 и 1 500 лв., поясни проф. Гринберг.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Истанбулската конвенция, с която се защитават жените от домашно насилие, в неделя влезе в сила за целия ЕС. България и още пет държави не са ратифицирали документа. Това са, освен нас, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия. Затова и в България конвенцията ще се прилага само частично: в областта на кампании срещу насилието, обучение на хората, които работят с жертви, забрана жертвата да се връща в страната по произход.

Как се стигна дотук? И как темата за пола излезе далеч отвъд Конвенцията, за да навлезе в областта на академичния, правния сектор и дори юридическия ред? Кои политически партии и организации изградиха основната си комуникация през последните години на говорене срещу джендъра и защо, и как един термин от социологията се превърна в обида?

Това е темата на днешното издание на “Властта на гражданите”, а през тези теми ни превежда социологът Леа Вайсова.

“Общественото мнение беше настроено против Истанбулската конвенция покрай дефинирането на “джендър”. Трети пол исторически е въведено от учен в Германия и е превърнат от национал-социалистите в плашило и присъства в реториката на крайната десница. В България БСП, в лицето на Корнелия Нинова, се ангажира с битката и успя да обърне дебата чрез това активно участие”, заяви социоложката Леа Вайсова.

Според нея българското общество не е консервативно. “Въпрос на политическа битка е в коя позиция ще успее да се разпознае”, коментира тя.

“Когато говорим за насилие, основано на пола, тогава е важна дефиницията за джендър. Полово базираното насилие е проблем, то се базира на стереотипите как се отнасяме към жените и към мъжете”, добави социоложката.

По думите ѝ има антиджендър говорене, че жените са призвани само да раждат.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Ранната превенция срещу домашното насилие има огромен успех – с малки стъпки една жена може да се измъкне сама, не с усещането, че е спасявана. Това заяви в ефира на Дарик Олга Минева, организационен психолог и основател на фондация Emprove. 

В предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно” тя разказа за кампанията #РаноБудна, която залага на ранната превенция срещу домашното насилие, за токсичните връзки и за това как жени, успели да се спасят от тях помагат на други, които търсят изход. 

В студиото гостува и Катя /представихме я така в ефир/, която е част от мрежата на #ЖенитеSurvivors. Това са жени, излезли от връзки с насилие, които помагат на други жени в такава ситуация. 

Олга Минева напомни, че неслучайно ООН определят домашното насилие като скритата и тиха пандемия, която особено се е задълбочила в месеците на изолация заради коронавируса. 

Често първите знаци не са свързани с физическо насилие

Тя разказа за кампанията, която обединява ценна информация, вдъхновяващи истории и безплатна професионална подкрепа за жени, които се намират в труден период от живота си.

Основната мисия на #РаноБудна е да информира жените и техните близки за първите знаци, че се намират във връзка с насилник. Често тези знаци не са свързи с физическо насилие, но са червена лампичка, която светва, когато една връзка е токсична и в нея има насилие. 

По думите на Оля Минева все още има стигма по отношение на психотерапевтичната помощ. Първите осмелили се да се свържат с нас мислеха, че случаят им не е особено сериозен и тежък. Искаха за говорят с някого, но ако може да не е терапевт, разказа тя. Като напомни, че дори и да няма физическо насилие, психическият тормоз може да бъде много по-опасен и с трайни последици.

#ЖенитеSurvivors: Не сте сами, не сте виновни - има кой да ви помогне

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

В десет общини на територията на три области в страната - Стара Загора, Бургас и Сливен, УНИЦЕФ реализира пилотен проект в подкрепа на децата в риск от бедност и социално изключване. Предвидено е този етап от проекта да подкрепи над 6 500 деца и техните родители и близо 600 специалисти от различни сектори.  Това съобщи в ефира на Дарик Мария Златарева, програмен директор "Социална политика" в УНИЦЕФ.

Мария Златарева беше гост в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно“ и заедно с Диана Димова от във фондация „Мисия Криле” в Стара Загора представиха пилотния проект, предхождащ Европейската гаранция за детето.

В репортаж разказахме за работата на мобилния екип в община Средец, както и историята на малката Мария-Магдалена и нейното семейство, на които социалните работници по проекта помагат.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

В основата на дарителството стои вдъхновението заедно с удоволствието да бъдеш част от решаването на даден проблем или от успеха на някого.  Дарителската култура е в кръвта на българите, но не и в съзнанието им. Това коментира в ефира на Дарик директорът на Българския дарителски форум Красимира Величкова.

Двете заедно с Ива Петрова, експерт „Дарителски програми и фондонабиране” във фондация Bcause, гостуваха в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно”. В репортаж разказахме как само с дарения успява да съществува „Розовата къща” в София, единственото безплатно място, което подкрепя наркозависими.

Ива Петрова напомни, че Bcause помага на дарителите да намерят път до квоите каузи, но помага и на каузите да намерят своите дарители. Нещо, което органишзацията прави повече от 25 години в България. „Единственото специфично е, че трябва парите да стигнат до когото трябва в точния момент. Това колкото е лесно, толкова е и трудно”, добави тя.

Историите вдъхновяват, а примерът създава дарителска култура

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Първият по рода си у нас Кариерен хъб за хора с различни възможности JAMBA отвори преди по-малко от месец врати в столичния квартал „Лозенец”. И въпреки поредните трудни месеци, свързани с коронавируса, екипът на JAMBA се надява мястото да стане привлекателен център, който не само да помага за обучението на хора с увреждания и тяхната реализация на пазара на труда, но и да стане културно пространство за срещи на всички.

По темата в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно” гостуваха Йоана Колева – съосновател на JAMBA и Кристиян Григоров, по-известен като Крис, който е журналист, писател и музикант.

В репортаж разказахме историята на Силвия Чаушева и за това колко е трудно за един млад незрящ човек да си намери работа, да стигне до нея и да се пребори с предразсъдъците на околните.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Малко над 117 милиона лева са дарени от компании, фондации, физически лица и еднолични търговци през 2020 г. са. Това е ръст спрямо 2019 г. с почти 20 на сто или 18,3 млн. лева повече. Здравната, социалната и образователна сфера остават топ приоритетите на частните дарители в България през пандемична 2020 г. Това показва анализът на Българския дарителски форум за обема и тенденциите в дарителството в България през 2020 г. 

Темата беше коментирана в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно” с участието на Боряна Кирилова от Български дарителски форум, Илияна Николова – изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи”  /ФРГИ/ и Диляна Стоянова – мениджър „Спонсорства и събития“ в УниКредит Булбанк.

В репортаж разказахме за стъпките, които екипът на фондация "Конкордия България" извървява, за да реализира идеята за изграждането на Стена за терапевтично катерене в Дневния център за деца и семейства в столичния квартал "Орландовци". 

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Вечер на добродетелите” 2021 организира за 12-та поредна година фондация „За Нашите деца” с помощта на партньори и приятели-добродеятели. Събитието ще се проведе на 25 октомври от 19.30 часа в Sofia Event Center. 

За каузата на събитието и за работата на фондацията в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно” гостуваха Диляна Манева - мениджър „Корпоративна социална отговорност” в „За Нашите деца” и писателят, режисьор и продуцент Димитър Коцев-Шошо, който е творчески добродеятел на събитието, защото за поредна година е режисьор на „Вечерта на добродетелите”. 

В репортаж разказахме историята на малкия Младен, който посещава вече година дневния център „Развитие” на фондация „За Нашите деца” в София. Детето, което е диагностицирано в аутистичния спектър, попада в центъра след като семейството му се прибира от Испания.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Български фонд за жените предлага безплатни консултации за преживели домашно насилие от цялата страна. Програмата продължава три месеца – до края на октомври. По заявка на потребителите консултациите с юрист или психолог се извършват онлайн. Още по темата в репортажа за „Властта на гражданите...или какво можем заедно“.

За втора поредна година Български фонд за жените предлага възможността за безплатни консултации на лица, пострадали от домашно насилие, в рамките на проект, финансиран от Министерството на правосъдието, обясни координаторът на проекта Светлана Михайлова, която е директор „Стратегически партньорства“ в неправителствената организация.

Консултациите с юрист и психолог се извършват онлайн

„Работим с доказани експерти с много опит в сферата – психолози и юристи, като за втора година даваме възможност консултациите да са по телефон или чрез видеовръзка, както е удобно на хората, които търсят помощ“, обясни тя. Така по думите й се дава шанс за подкрепа на хората, които живеят в по-малки или отдалечени населени места с труден достъп до такъв професионалист. Освен това в условията на пандемия онлайн консултациите са по-удобният начин за оказване на подобна помощ.

Сравнително еднакъв е интересът към консултациите с психолог и юрист, като има лек превес на търсенето на юридическа помощ. „Това в една ситуация на домашно насилие е много важно, защото хората се интересуват какво може да предприеме човек, пострадал от домашно насилие, какви са правата му“, поясни Светлана Михайлова.

Според нея обаче не е за подценяване и психологическата помощ, защото тя е началото на всяка промяна. „На много хора им трябва подкрепа, за да тръгнат да водят тази голяма и нелека битка с домашното насилие“, допълни тя.

Предстои от Българския фонд за жените да осигурят и гледната точка на съдебен лекар, който да обяснява какви са стъпките от медицинска гледна точка при физическо насилие.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

За поредна година Съветът на жените бежанки в България организира кампания по събиране и раздаване на училищни принадлежности и спортни екипи за бежанските деца преди старта на новата учебна година. За тях интеграцията е много важна и всеки, който иска до помогне може да донесе раници, тетрадки, моливи или спортни обувки на адреса на организацията. Може да помогнете и като доброволци при разпределянето и раздаването на помощите.

Раници, кашони с тетрадки, моливи и спортни екипи са препълнили офиса на Съвета на жените бежанки в България на столичната улица „Екзарх Йосиф“. И тук както в почти всяко българско семейство тече трескава подготовка за 15 септември, разказва ни председателят на Съвета на жените бежанки Линда Ауанис в репортаж за "Властта на гражданите...или какво можем заедно". 

Помощта е за деца, които живеят в София и имат бежански статут

„За нас образованието е много важна тема, защото оттам тръгва и интеграцията. Особено на децата, които много бързо се интегрират. Когато са записани в български училища за три-четири месеца те се интегрират и много бързо се оправят, като са и от помощ на своите родители, помагат им и им превеждат“, обяснява Линда Ауанис.

Тя съобщи, че до момента са събрани около 150 кг. Пособия – тетрадки, моливи, химикалки и около 130 чифта спортни обувки. Те ще бъдат раздадени на деца, които живеят на адреси в София и имат бежански статут.

Председателката на Съвета на жените бежанки уточни, че за очакващите все още статут, които са в центровете за настаняване Държавната агенция за бежанците осигурява подкрепа с необходимите пособия. „Така се разделихме – едната част подпомагат те, а на другите – по-уязвимите според нас, които са на външни адреси, помагаме ние“, поясни още Линда Ауанис.

160 деца, записани в български училища, ще бъдат подкрепени

Принадлежностите, дрехите и обувките трябва да са за деца в ученическа възраст, като условието е децата да посещават българско училище, подчерта тя. Не помагаме на тези, които са записани в арабски училища, не че търсим дискриминация, но нашата цел е интеграция, а тя няма как да се случи, ако не са запасани в български училища, поясняват от Съвета на жените бежанки.

Около 160 бежански деца ще бъдат подкрепени в рамките на тазгодишната кампания. Линда Ауанис смята, че и тази година ще успеят да осигурят пособия и спортни екипи за всички нуждаещи се деца. Искаме да имат самочувствие, да не чувстват, че са по-различни от другите деца, добавя тя.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Тази година Българският център за нестопанско право /БЦНП/ става на 20 години и отбелязва своята годишнина, показвайки успехите на организациите, с които работи. „Предмети на дейност“ се казва кампанията им, чрез която те показват и разказват историите на своите партньори – как те променят средата в България. Още за изложбата и годишнината в репортажа за „Властта на гражданите...или какво можем заедно“.

Мегафон, раница, пъстра кукерска маска, карта на Деветашкото плато, ангел, знаме, кукла, фигурка на рис, компютърна мишка, малко дръвче в саксия... Само част от това, което е запечатал обективът на талантливия фотограф Яна Лозева в рамките на проекта „Предмети на дейност“.

Все лични предмети с история, такива, които носят много емоция, но и много труд на куп неправителствени организации, както обясни и програмния директор на БЦНП Анна Адамова.

БЦНП отбелязва своята 20-годишнина с успехите на своите партньори

„За втора година правим тази заигравка между предмета на дейност чисто юридически на една гражданска организация и един предмет-символ на успехите на тези граждански организации, които сме събрали. Те са подкрепени по различен начин от БЦНП, но със сигурност са част от нашата общност. Това са организациите, за които ние обичаме да говорим, защото вярваме, че ако не показваме добрия пример, няма как той да се предава нататък – енергията, които тези организации носят и най-вече хората в тях“, сподели Ани Адамова.

Тази година БЦНП кани двойно повече организации от миналата година - 40. Защото разбират, че този подход на разказ за смисъла от съществуването на граждански организации в обществото ни е много успешен и стига лесно до хората. „Освен това тази година Българският център за нестопанско право става на 20 години – решихме, че това е начинът да отпразнуваме, защото нашата гордост са успехите на всяка една от тези организации“, казва още програмният директор на БЦНП.

Зад всеки предмет стои история на всяка от организациите

Според Ани Адамова кампанията помага работата на много организации, които тихо, но упорито подобряват средата в България през тези години, да стигне до повече хора – през личните разкази и през фотографиите.

„Това са най-вече лични истории. Разнообразието от предмети говори за разнообразието на самите организации, защото в цялата страна, в малки и големи населени места много често те са онези „тихи работници“, за които по-рядко говорим. Ние обаче се опитваме и вярвам, че всеки ще бъде впечатлен от различен предмет. Предизвиквам слушателите да видят онлайн тези предмети и историите, които стоят зад тях“, казва още Анна Адамова.

Тази година участниците сами разказват историите, които стоят зад техните предмети. Според екипа на БЦНП това е усилие, защото до голяма степен липсва точно това умение у гражданските организации – да разказват за резултата от своята работа.

„Те са фокусирани върху това да работят на терен, за тях това е много по-важно. Нашата пък работа като организация, която ги подкрепя, е това да развиват умението да разказват за резултата от тяхната работа. Защото ако не го правим, оставаме затворени, а смисълът е да привличаме все повече и повече съмишленици“, обяснява още програмният директор на БЦНП.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Пандемията от Ковид-19 се оказа изпитание за много социални предприятия в страната, за които нямаше никаква държавна подкрепа в месеците на изолация. Във „Властта на гражданите...или какво можем заедно“ неведнъж сме коментирали как оцеляват тези предприятия.

За едно от тях ще ви разкажем в следващия репортаж – за сдружение „Няма невъзможни неща“, което работи от няколко години във Варна. Жителите на морската столица и гостите на града познават част от продуктите на предприятието – „Градинка в чашка“ и „Вкуснотийка в кутийка“.

Няма как сдружение, което се казва „Няма невъзможни неща“ да не оцелее, въпреки трудностите, въпреки Ковид. Благодарение на ентусиазма на целия екип, на доброволците, но и на създателят му и основен двигател Диана Настева, родител на младеж с увреждане, майка на три деца и предприемач.

Тя признава, че ситуацията вече втора година е трудна. Първо заради организацията на работата с хората, на които помагат и второ – заради финансирането и издръжката на цялата дейност.

В рамките на сдружението работи клуб “Хвърчило”, който обучава и дава поле за изява на младежи с ментални затруднения на възраст от 18 до 30 години. Те се учат да бъдат самостоятелни, да работят с компютър, да се грижат за дома и градината. И най-важното – да общуват.

Финансист, милиардер, филантроп, американец с източноевропейски корени и еврейски произход. Тази многолика идентичност го прави идеалният анти-герой в множество конспиративни теории.

Джордж Сорос е описван като „кукловод“, който задкулисно ръководи и цели създаването на „нов световен ред“.

Той е обвиняван в подкопаване на суверенитета и дестабилизиране на държавите, като финансира масова миграция и антиправителствени протести и контролира голяма част от медиите в САЩ и Европа.

Сорос е представян и като „евреин-ционист“, и като „нацист“, две абсолютно противоречащи си твърдения, които обаче явно не правят впечатление на тези, които наричат част от журналистите, включително и нас, както и определена група политици и активисти, “соросоиди” и “грантаджии” ,”марионетки“, които обслужват интересите на злодея-хегемон, „джендъри“, „либерасти“, „платени анализатори и политици“, „жълтопаветни протестъри“ и пр.

Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Умни контейнери, които показват реалната стойност на изхвърления в тях отпадък, се опитват да наложат в училищата и в други обществени сгради група млади ентусиасти от Шумен. Те са част от фондация „Подобри“, която работи за промяна на градската среда там. Но тези млади хора са на път да „изнесат“ своята добра идея и на други места в страната.

Още за опита им да подобряват разказва в следващия репортаж за „Властта на гражданите...или какво можем заедно“ Йовка Йовчева.

„ReBox“ – умни контейнери, които показват цената на отпадъка

Петър Бодуров дели времето си между Шумен и София, но се е посветил на това как да направи родния си град по-добър като среда за живеене. 31-годишният експерт по онлайн реклама и дигитален маркетинг е създател и председател на фондация „Подобри“.

Фондацията стои зад вече набиращия скорост проект за умни и интерактивни контейнери „ReBox“. Проектът има за цел да насърчи разделното събиране и рециклиране на отпадъците, като отчита действителната рециклируема стойност на всяка изхвърлена пластмасова бутилка или метално кенче.

„Целта е да събираме разделно, да измерваме количеството на това, което изхвърляме и да показваме каква е неговата стойност, като по този начин да формираме устойчиви навици у младите хора и семействата им“, обяснява Петър Бодуров.

По думите му в момента рециклирането у нас почти не се случва, защото хората не виждат смисъл. „За тях дали хвърляш в жълт, зелен или общ контейнер няма значение, защото в съзнанието им всичко отива на едно място. Това е и целта ни – да покажем, че не само има смисъл, но и той може да се изразява в парична стойност, подкрепяйки някаква училищна или социална кауза“, каза още създателят на фондация „Подобри“.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Ателието за свещи на фондация „Конкордия България“ ще бъде част от първия Фестивал на социалното предприемачество в София, който започва утре и ще продължи до 18 юли. Фондацията участва и в Програмата по предприемачество LET’s GO на Българският център за нестопанско право и от екипа се надяват, ако са сред наградените финалисти – това да им помогне да реализират идеята си за отваряне на собствено магазинче, в което да могат да продават свещите и продуктите от ателието по керамика.

Трима младежи са творците на шарените свещи, които фондацията продава най-вече на базари, на фирми и големи компании, като така осигурява обучение и работа за младите хора с нелека съдба.

За това трудно ли е да се правят свещи и какво носи на младежите тази дейност разказва репортажът от там за предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно”.

За магията на свещите - да смесиш восък, цвят и любов

Пъстро и ароматно е в ателието за свещи на Конкордия е пъстро и ароматно. Посрещат ме подготвените калъпи с фитилите за свещите и тримата работници – Росен, Таня и Хриси. Росен работи в ателието на фондацията от няколко месеца, но вече майсторски подгрява восъка.

„Загрявам го на 85 градуса и после го наливам. В сместта има восък и парфюм, избираме си цвета и решаваме с какви форми ще правим сместта”, обяснява Росен. Разказва, че е на 28 години, а в „Конкордия” е от седем месеца.

„В началото ми се стори трудно, но с времето свикнах – колегите ми показаха. Не е толкова трудно, правим го с удоволствие”, допълва младежът.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Фестивал на социалното предприемачество организира Българският център за нестопанско право за първа година в София. Форумът започва утре на 15 юли и ще продължи до неделя, като ще се проведе в Амфитеатър Sofia Ring Mall. Фестивалът ще събере на едно място базар с продуктите на български социални предприятия от цялата страна, творчески работилници, събития за социални предприемачи и конференция за това как тези предприятия да намират пазари.

Фестивалът се провежда в рамките на Програмата по предприемачество LET’s GO на Българският център за нестопанско право – една програма, която вече 11 години помага на социални предприятия. В петък ще бъдат наградени и трите организации финалисти, които ще получат и финансова подкрепа за своята дейност и идеите си.

Над 15 социални предприятия ще се включат във форума

За предаването „Властта на гражданите ...или какво можем заедно” Павлета Алексиева, програмен директор на БЦНП разказа, че за първи път организацията нарича фестивал поредицата от събитията, които организира с участието на социални предприятия.

Броят на участниците е плаващ, но във форума ще се включат над 15 социални предприятия от цялата страна, уточни тя.

„Предходни години правим базари и изложения, но тази година програмата е обогатена с допълнителни събития и това ни мотивира да го наречем фестивал”, обясни Павлена Алескиева. И допълни, че програмата е пъстра каквито са и самите социални предприятия.

Всеки, на когото са интересни социалните предприятия или пък е любопитен да се запознае с истински работещи и дишащи предприятия в България е добре дошъл да намери своето място в програмата и да се докосне до техните каузи, каза още програмният директор на БЦНП.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Лятната ваканция за мнозина от родителите все още носи спомена за списъците от задължителни книги, които са чели в детството си. Не че днес няма препоръчителни заглавия за учениците през лятото, но в конкуренцията на електронните устройства днешните родители имат особено трудна задача – да накарат децата си да четат не само през лятото.

За това как да отгледаш читател, колко трудно е да събудиш любов към книгата у децата си, ако смартфона и таблета са на една ръка разстояние от тях – в репортаж за предававането „Властта на гражданите...или какво можем заедно” потърсихме Валентина Стоева – главен редактор на сайта „Детски книги“ и председател на съвета на фондацията, която носи същото име.

Вал Стоева припомни, че фондация „Детски книги” съществува от 2013 година, но екипът зад нея работи вече 10 години, като насърчава четенето сред децата. „Да работиш с деца е специален дар – привилегия е да се докосваме до тези чисти създания и да им помагаме да се превръщат в читатели. Защото четенето освен романтична дейност е много по-важно – без нещо децата ни не биха могли да се справят с предизвикателствата на бъдещето”, обяснява тя.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

17 стипендианти има фондация „Благотворител“ тази година, в която организацията отбеляза своя 17-ти рожден ден. Това са месечни стипендии, които фондацията отпуска на деца без родителски грижи, но с висок успех.

Програма „Добродетели“ и надпреварата „Млад Благотворител“ са част от емблематичните за организацията проекти, които вдъхновяват децата и младежите и се грижат за емоционалното им израстване.

Ако не знаете нищо или твърде малко за фондация „Благотворител“ причината е, че това е една от най-тихите, но много продуктивни организации, които реално помагат на много деца – както в тяхното образование и житейско израстване, така и в изграждането на устойчива ценностна система.

Макар и трудна тази 17-та година на фондацията за настоящия председател на УС на „Благотворител” Станислава Рашева е успешна. „17 години са много време. Последната година и половина се наложи да мобилизираме целия опит от тези години и да решаваме в крачка как да реагираме, как да направим нещата да се случват – макар и по-трудно. Хората станаха по-съпричастни и по-отворени в тази трудна ситуация”, обяснява тя в репортаж за предаването „Властта на гражданите....или какво можем заедно”.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Програма по предприемачество, която учи мигрантите как да започнат свой бизнес в България приключи наскоро Каритас София. Това е най-голямата благотворителна организация на Католическата апостолическа екзархия в България, която подпомага най-уязвими членове на обществото, без значение тяхната религиозна принадлежност, раса или пол.

Да си отворят собствен ресторант, да произвеждат уреди за озониране на водата и въздуха, извличане на подпочвени води за напояване – са само част от проектите, с които са завършили обучението си мигрантите от Иран и Афганистан. Част от тях вече са стартирали и своя бизнес в България.

Все повече са мигрантите, които не използват страната ни транзитно като вход за Европа, а съзнателно избират България за място, в което да живеят. Това кара и екипът на Каритас София да организира програма, с която да подкрепи предприемачеството сред мигрантите, разказа Владислав Дамянов, координатор образователни дейности в Центъра за интеграция на бежанци и мигранти "Св.Анна" към Каритас София.

„През последните години наблюдаваме тенденция хората, които избират България за свой дом трайно да се установяват тук. Т.е. тази първоначална мигрантска вълна, на която бяхме свидетели първите години вече премина в това хората съзнателно да избират страната ни за свой втори дом, а не само като порта към Европа”, обясни той в репортаж за предаването "Властта на гражданите...или какво можем заедно".

Проблемите на мигрантите са много – първите неща, които трябва да направят е да намерят къде да живеят, къде да запишат децата си на детска градина или училище, да научат език.

Медийната среда в България, свободата на словото и фалшивите новини, както и възможностите за граждански мониторинг в тази сфера – това беше темата в днешното издание на предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно”.

Поводът е проектът „Мониторинг на независимостта и качеството на медиите”, който се осъществява от Българската общност за либерална демокрация /БОЛД/.

Събеседници в предаването бяха Димитрина Петрова, експерт в областта на демокрацията и правата на човека и част от екипа на Българското общество за либерална демокрация и политологът Антоний Тодоров.

В репортаж по темата беше представена позицията и на 16-годишният Кристиян Юлзари, който е ученик  в Английската езикова гимназия „Гео Милев“ в Русе. Той пише материали за sCool Media от една година.

Името му привлече внимание след разследването му, посветен на това къде и за какво отиват парите, които държавата взема от хазартните бизнеси, за да развива дейности по превенция за зависимостите сред младите хора.

Граждански мониторинг на медиите

„Това е мониторинг на медиите от страна на гражданите. Ние много тясно свързваме свободата и независимосттта на медиите от една страна и тяхното качество от друга страна – смятаме, че едното без другото не върви”, коментира Димитрина Петрова.

За целта БОЛД организира онлайн курс "Свобода и качество - мониторинг на медиите и противодействие на дезинформацията". Курсът ще трае шест седмици и в него главно представители на гражданското общество ще бъдат обучени да се занимават с наблюдение на свободата на медиите и тяхното качество. Първият курс ще започне на 30 август, а същият ще бъде повторен в средата на октомври.

Желаещите да се включат в курса, който ще бъде безплатен, могат да се запишат на сайта на БОЛД, като изпратят  автобиография и мотивационно писмо.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Дейността на сдружение “Аварийно спасяване Пловдив“ и идеята им с кампания да съберат средства за купуването на линейка за трудни терени, както и за доброволците в България в сектор извънредни ситуациии – това е темата в днешното издание на предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно”.

Събеседник в студиото на Дарик беше Георги Влайков, председател на „Аварийно спасяване Пловдив“, който дойде специално в софийското студио на радиото. По темата се включи и Лазар Радков от софийския клон на доброволното формирование, познат още като основател на кампанията „Капачки за бъдеще“.

В репортаж чухме председателя на Националната асоциация на доброволците в България Ясен Цветков с позиция за случващото се в страната в тази сфера в последните 10 години.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Подкрепата за деца и семейства в риск и бедност и новият семеен център на фондация „Конкордия“ в село Малки Искър е темата на днешното издание на „Властта на гражданите...или какво можем заедно“.

Събеседници по темата в студиото на Дарик радио бяха Стела Гачевска – изп. директор на Фондация "Конкордия България" и Людмил Павлов – ръководител на открития преди дни Семеен център "Конкордия" в етрополското село Малки Искър. В репортаж с помощта на Зорница Симеонова от екипа на фондацията разказахме за бедността и децата в селото.

„Ние сме част от международна организация, за първи път стартирахме в България през 2008 г. с разкриването на първия център за кризисно настаняване на младежи, които живеят на улицата и са в риск. Развихме се много през годините – в момента имаме над 10 социални проекта, няколко дневни центъра за подкрепа на деца и семейства, центрове за кризисно и за дългосрочно настаняване“, разказа директорът на „Конкордия България“ Стела Гачевска.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Гражданското участие в подготовката и провеждането на предстоящите парламентарни избори е темата в днешното издание на „Властта на гражданите...или какво можем заедно“.

Гости в студиото на Дарик бяха Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда, Таня Балова от Института за социална интеграция и Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“.

В ефира на Дарик Ива Лазарова съобщи, че тече процесът по набиране на наблюдатели и всички, които искат могат да се включат по време на кампанията и в изборния ден, за да работят за един прозрачен процес.

Таня Балова коментира, че Институтът за социална интеграция ще се съсредоточи върху машинното гласуване, защото е вероятно да не се изпълнят изискванията на Изборния кодекс и да няма навсякъде машини, особено в секциите в чужбина.

„Прозрачност без граници“ отново с телефон за нарушения

Калин Славов напомни, че „Прозрачност без граници“ традиционно наблюдава изборния процес и създава мрежа от наблюдатели в цялата страна. "В рамките на изборния ден имаме безплатен телефон, а и преди него – номерът е 080011224 и на него могат да се подават сигнали за нарушения", допълни той.

Друг сегмент, по който ще работи асоциацията са застъпниците. Защото -да, има кампания по набирането на много застъпници от страна на политическите сили, но се появява проблемът с обучението и с тяхната компетентност.

„Отправяме послание до всички партии и участници в кампанията да изпращат подготвени своите застъпници. Направили сме онлайн форма на обучение, тя ще бъде достъпна от всяка точка на страната“, уточни Калин Славов.

В това издание “Властта на Гражданите” говорим за това как се финансират гражданските организации. Гости на в този епизод са Надежда Дерменджиева, ко-директор на Българския фонд за жените и Надя Шабани, изпълнителен директор на Център за нестопанско право.

“Всеки труд заслужава заплащане, особено когато е достоен труд. В моите очи всеки легален труд е достоен труд и заслужава заплащане. Разбира се има доброволци, които работят безплатно. Ние по-късно ще стигнем до там. Това е най естественото нещо, когато ти работиш да получаваш заплата+

…Смея да твърдя, че НПО-сектора, особено устойчивата част на този сектор, всъщност вече сме го развили на толкова високо ниво на експертиза, че това реално е високо заплатен труд, поне в други по-уредени държави. Но и тук виждам тази тенденция и специално ние от Български фонд за жените, когато работим с такива експерти, целенасочено се опитваме да плащаме заплати, каквито биха се платили и в Европа”, каза ко-директорът на БФЖ Надежда Дерменджиева.

“Смея да твърдя, че българите даряват, защото съм дванадесет години в сектора. Не даряват много, но даряват и то за различни каузи. Повечето от тях са социална помощ или хуманитарни кризи. Задачата на организация като нашата, като “Becauce” и като Дарителския форум, всъщност е да развиваме такава дарителска култура, че първо тя да е устойчива и второ - тя да има разбиране за социална промяна, не само за социални помощи. Тоест тези каузи, които са за социална промяна не са толкова привлекателни, в които да виждаш веднага резултати. Например, че е помогнато на някой възрастен човек, че е осиновено някое куче. Това е ти да даряваш примерно десет лева на месец на някоя организация, които отиват за офис на хартия, но да знаеш, че тази организация следващия път, ще те представлява теб, в работна група, на протест или на каквото и да е друго или ще пише становище. Но и да си със съзнанието, че социалната промяна е дълъг процес и може и да не доживееш да видиш резултат, допълни Надежда Дерменджиева.

“Грантът е един много усложнен договор за дарение. Обаче не е просто “давам ти нещо, за да постигнеш нещо”, а в него има повече условия за отчетност, защото договора за грант всъщност реализира проектната идея, с която си кандидатствал. Обикновено това е адски сложно и дълго. Нещо с много отчетност. Затова грантът е един специфичен договор за дарение с множество условия. Да го наречем усложнен договор.

Кой може да възлага през такъв договор? Може всеки. Обикновено най-много го предпочитат институциите и тези, които разходват публично финансиране. Тоест най-големите грандтомайкъри са институциите. Това са европейската комисия, българската държава. Това е алтернатива на обществената поръчка.

Разликата е, че при договора за грант ти избираш идеята и всичките тези условия, които искаш да бъдат постигнати”, разказа Надя Шабани.

Тя добави още, че българската държава въобще не се интересува от темата за гражданските организации и почти не им предоставя финансиране.

Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио. 

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Кампанията за дигитална грамотност на УНИЦЕФ и платформата „Cyber Survivor“, която ще помага на децата и младежите да се предпазят от кибератаки и онлайн тормоз. Това е темата на днешното издание на предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно“.

Гости в студиото на Дарик по темата бяха Ивайло Спасов - директор отдел "Комуникация за социална промяна" - УНИЦЕФ България, Елена Петрова - актриса, посланик на добра воля на УНИЦЕФ България и майка на тийнейджъри и Юлиян Караджов - младеж, който говори за онлайн агресията и участник в организирания от УНИЦЕФ през 2020 г. дигитален хакатон.

Идеята на УНИЦЕФ за платформа, която да пази от онлайн агресия

За да повиши дигиталната грамотност сред подрастващите, УНИЦЕФ България планира да създаде и популяризира уеб базирана, адаптирана и за мобилни устройства, платформа с интерактивни функции (онлайн игра, онлайн викторина, видеоклипове и др.) за тийнейджъри.

Дигиталната иновация ще има за цел да научи подрастващите как да се предпазват от кибератаки, онлайн тормоз и дезинформация, като същевременно подобрят уменията си да говорят, да създават свое собствено съдържание и да предоставят свои собствени решения.

Платформата ще има 5 функции - как да създавате безопасни профили в социалните медии и да избягвате кибератаки; как да разпознавате фалшивите новини и да ги докладвате; как да избягвате онлайн тормоз и да реагирате на него; как да се предотврати неетично участие в инциденти; как да говорите, да създавате съдържание, да популяризирате младежки проекти.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

В седмицата, която започна с 24 май – Деня на българската писменост и култура, във „Властта на гражданите...или какво можем заедно“ говорим за един език, който се развива паралелно с книжовния български език – жестовият език. Той помага на хиляди глухи в България и хора с нарушен слух да комуникират помежду си и с другите.

Преди месец в Нов български университет започна курс по Български жестов език (БЖЕ) за преподаватели и административни служители, организиран от Центъра за подкрепа на студенти със специални образователни потребности в НБУ.

Гост в студиото на Дарик беше доц. д-р Екатерина Тодорова, ръководител на центъра в университета. В предаването чухме и Силвана Павлова, която освен жестов преводач с опит е и един от водещите на обучението в НБУ. В ефира на Дарик се включи и Борис Бъндев, който разказвайки за живота и семейството си, в което всички са глухи, представи изключително интересно жестовия език на сцената на ТВ-предаването „България търси талант“.

Расте броят на студентите със специални потребности в НБУ

В студиото на Дарик д-р Тодорова напомни, че още от създаването си Нов български университет е институция, строго ориентирана към индивидуалните потребности на своите студенти.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Повод за предаването е поредният междуетнически сблъсък в Разлог, при който се стигна до физическа разправа между българи и роми.

Днес търсим отговори на въпросите как да постигнем обществено съгласие за политики насочени към приобщаване на маргинализирани групи от обществото? Какви политики очакваме от бъдещото управление на страната? Как с държавнически и граждански усилия да преодолеем гетоизацията и стигматизиранито на ромите?

Разговаряме с:

Гости- Деян Колев, Амалипе

Алексей Пампоров, ИФС-БАН (Институт по философия и социология при БАН)

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Как неправителствени организации се обединяват около стандарти, по които да работят, да гарантират прозрачност, откритост и да завоюват доверие.

Стандартите за добро управление представляват механизъм за развитие на организма на гражданските организации у нас. Те са в отговор на нуждата от усъвършенстване както на професионалните, така и на организационните умения на тези организации.

Всички, приели Стандартите, вярваме, че трябва да сме постоянни във вниманието си към ролята на управителните тела, мандата на членовете, мотивацията им, мястото и функциите на изпълнителния директор, избягването на конфликт на интереси и политическа корупция, прозрачност и отчетност чрез публикуването на годишни отчети, предоставяне на инфромация за източниците на финансиране, целите на кампаниите за набиране на средства и разходите за тях и др.

Нещо повече, ние се съгласяваме да полагаме усилия, за да развиваме тези важни аспекти от организационния живот. Радостното е, че изработването и приемането на Стандартите се случва като процес на саморегулация въз основaта на разбирането за смисъла на целенасочените, добронамерени и професионални усилия на общността от граждански организации.

Коментираме темата с:

Илияна Николова, Фондация „Работилница за граждански инициативи“

Диана Димова, Фондация "Мисия Криле”, основана в Стара Загора

Теодора Бакърджиева , Български дарителски форум

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Колко са и къде се намират вековните дървета в България? В кои детски заведения в София има отворен прием и свободни места?

Какви ще са бъдещите учителски професии? Отговори на тези въпроси дава инициативата "Данни за добро", която създава информационни системи в полза на значими обществени каузи.

За да подобрят достъпа до качественни данни на гражданите работят доброволци от IT сектора и подпомагат организации в областите образование, прозрачност , екология и др.

Повече по темата научете от създателя Никола Тулечки и Иван Господинов от "Образование без раници" https://data-for-good.bg/blog/dfg-mission

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Темата днес разисква как гражданските усилия възпрепятстваха неправомерните ограничения,които община Царево наложи на свободно къмпингуващите. Поводът-решението на ВАС да отмени тези ограничения. Втора тема в разговора-предложението на "Зелени закони"да бъде наложен мораториум върху строителството по българското крайбрежие.

Събеседници: Вера Стаевска от "Зелени закони" и граждански активисти.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Правата на еднополовите двойки и децата им, през фокуса на делото за гражданство на бебето Сара - беше темата на днешното издание на предаването.

Казусът „бебе Сара“, дете на еднополова двойка от две майки от две различни европейски държави – България и Великобритания, стигна до Съда на Европейския съюз в Люксембург. В момента бебето е без гражданство, а двете майки, които живеят в Испания, очакват решението на българския съд след крайното становище на съда в Люксембург. Това дело може да създаде важен прецедент в европейското законодателство.

В студиото на Дарик по темата гостуват адвокат Деница Любенова, която е процесуален представител на двойката по делото и Венета Лимберова, председател на Младежка ЛГБТ организация "Действие", които водят юридическата битка заедно с майките на момиченцето. В репортаж българската майка на бебе Сара разказа за надеждата на двойката скоро да могат да пътуват свободно като семейство.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Може ли изкуството да промени нагласите в обществото - питаме днес в предаването, в което темата беше ролята на артистите срещу езика на омразата и кампанията Love Speech.

34 български артисти застават срещу речта на омразата – чрез серия от градски арт интервенции, интерактивни инсталации, и свободни за ползване илюстрации.

Инициативата е на Fine Acts – глобално креативно студио за социално въздействие. Арт интервенциите се разгръщат през месец април, като част от кампанията Love Speech на Fine Acts срещу речта на омразата в България.

Събеседници по темата са Ана Алексиева – програмен директор на Fine Acts, художникът Венелин Шурелов и графити артистът Николай Петров – GLOW.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Младите, изборите и готовността им да предлагат идеи за управлението беше основна тема на днешното предаване.

Българският център за нестопанско право събра 50 управленски програми, написани от младежи на възраст между 16 и 24 г. в конкурса #ТоваЕ – конкус за смели идеи, който се случи в рамките на Клубът на гражданския стопаджия, друга инициатива на БЦНП. Конкурсът за управленски програми приключи непосредствено преди парламентарните избори.

Събеседници по темата бяха Айлин Юмерова от екипа на БЦНП и социологът и изследовател д-р Венелин Стойчев. В репортаж ви разказваме за 20-годишният Нехсат Хасан, който е победител в конкурса със своята управленска програма.

„Звучи много дръзко млади хора да пишат управленски програми, но в рамките на месец получихме гениални програми от 50 младежи, които се осмелиха да провокират себе си. Самите те споделиха, че в началото много са се съмнявали дали могат да мислят в такъв мащаб“, разказа Айлин Юмерова.

Тя съобщи, че от БЦНП планират да представят на новите управляващи най-добрите управленски програми.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

ГЕРОИТЕ – отличени в годишните награди на най-голямата платформа за доброволчество в България – TimeHeroes бяха тема на днешното издание на предаването.

Престижните награди бяха раздадени за четвърта поредна година на хора и организации с изключителен принос за развитието на доброволческата култура в България. От общо 211 номинации, журито на наградите раздаде 22 приза.

За наградените и техните мисии

В студиото на Дарик Наталия Иванова от екипа на TimeHeroes обясни, че тази година номинациите обхващат периода на пандемията, който промени много живота ни. „В номинациите бяха застъпени доста акции, свързани с коронавируса, но имаме много наградени, които не са свързани с пандемията“, допълни тя.

Наталия Иванова разказа за каузите на част от наградените доброволци и организации.

Първото за този сезон издание на рубриката “Властта на гражданите” беше посветено на смисъла от неправителствените организации. В обществото ни отдавна битува мит, че няма смисъл от гражданските организации, защото те не правят нищо, а само харчат пари, заради който екипът на предаването избраха да започнат с тази тема. Гости в студиото бяха Ива Таралежкова, председател на УС на Сдружение „Деветашко плато“ и Лазар Радков, основател на “Капачки за бъдеще”.

“Гражданските организации и държавните организации боравят с различни лостове. Гражданските организации са много по-близо до хората, увличат ги, вдъхновяват ги, ангажират ги и ги активират. Държавните организации разполагат с властта, силата, парите и ресурсите от данъците, които ние всички плащаме редовно всяка година, за да си нямаме проблеми, а не, защото очакваме нещо да се случи”, разказа Лазар Радков.

“Гражданите се сдружават, защото това ги прави по силни. Това им дава увереността, че участват в живота на страната си и на общината си, не само по време на изборите, а могат да правят много други различни неща, чрез които да решават някакви предизвикателства или да правят живота си по-добър, да правят мястото, където живеят по-добро, да си създават по-богат културен и социален живот”, добави Ива Таралежкова.

“Това, което правим е всяка година, когато успеем да съберем пари, заделяме по-малки ресурси за малки проекти в малките села или общи проекти, като например екопътеки между две села или някакво събитие за целия район, и така питаме хората какво искат да направим с тези пари”, сподели Ива Таралежкова.

“Гражданският сектор може да реши много неща. За съжаление решава проблеми, за които ние сме си платили данъците, държавата да ги решава. Това е тъжното в случая. Понеже аз не съм измислил начин как институциите да си свършат работата и си казвам “сега аз ще помогна с каквото мога”. To ще спаси животи, ще се присъединят повече хора, ще свършим повече работа и ще спаси повече животи. В някакъв момент, ще може да принуди институциите да си свършат работата. Но аз тук искам да кажа нещо друго, нещо, за което трябва да се говори все повече и то е, че трябва да спрем да казваме, държавата, институциите и министерствата. Трябва да почнем да проследяваме нишката. Всяко едно нещо стига накрая до един човек, което трябва да се свърши или пречи да бъде свършено. Този човек или не го върши, или пречи. Трябва да търсим, кой конкретно е отговорен”, сподели Лазар Радков.

“Мисля, че това, което ги различава до голяма степен от институциите от сдруженията, освен факта, че нямат държавен бюджет, е това, че са гъвкави и креативни. Ето например идеята за капачките, деветашкото плато и много други креативни идеи, които институциите, поради рамката, в която работя, и поради администрацията, нямат това въображение и заради това са много по консервативни. Поради тази причина сдруженията увличат хората, защото идеите им са по забавни, творчески и водят до конкретни резултати”, сподели Ива Таралежкова.

“Навсякъде има злоупотреби. Секторът със сигурност е неудобен на всеки, който иска да има една по слаба България или по слаб народ. За съжаление секторът дори е неудобен дори на централната власт. Политиците винаги ще се стремят към повече власт

Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио. 

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Наемането на работа на хора с увреждания – помагат ли квотните задължения или по-скоро трябва да се разчита на социалната отговорност на бизнеса и на стимулите за назначаване на хора с различни възможности. Това е темата днес на предаването "Властта на гражданите...или какво можем заедно".

Коментираме как се прилага влезлият в сила през 2019 г. Закон за хората с увреждания, който въведе задължителни квоти за наемане на хора с различни възможности. Предприятията с 50 до 99 служители трябва да имат поне един служител с трайно увреждане извън позициите, отредени за трудоустрояване. За фирмите със 100 и повече служители квотата е 2% от работните места.

Ако мястото остане празно, работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер на 30% от минималната заплата за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане.

Събеседници по темата са програмният директор на Българския център за нестопанско право Павлета Алексиева и Йоана Колева, съосновател на Jamba - онлайн платформа, осигуряваща достъп до образование и кариерно развитие на хора с различни възможности.

В репортаж ви разказваме за успешния пример за наемане на работа и интеграция на хора с увреждания в една от големите компании у нас. Седма поредна година телекомуникационната компания Теленор прилага своя специална програма за наемане на работа на хора с различни възможности.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Във фокуса на разговора е работата на фондация „Карол Знание“, която съдейства за създаване и развитие на предприемаческо мислене и умения в академичните и научните среди, изграждане на общност от талантливи български учени и предприемачи, които работят за иновационна екосистема и икономика, базирана на триъгълника на знанието – образование, научни изследвания и иновации.

Фондация „Карол Знание“ предоставя всяка година докторантска стипендия в размер на 8000 лв. и награда Предприемач в науката в размер на 30 000 лв.

Събеседници по темата са Милена Петкова – изпълнителен директор на фондация „Карол Знание“ и инженер физикът Недислав Веселинов - един от миналогодишните носители на наградата „Предприемач в науката“. Той я инвестира в изграждането на планетариум в София, който се очаква да бъде готов до края на годината.

В репортаж разказваме за носителя на наградата „Предприемач в науката“ за 2021 г. д-р Росен Иванов, главен асистент в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Той спечели 30 000 лв. и подкрепата на журито с проект „Иновативно пречистване на отпадъчни води и зелена енергия за промишлеността и дома“.

С екипа си той разработва пасивни системи за пречистване на отпадъчни води с паралелен добив на енергия. Продуктът се нарича Конструираната влажна зона (CW). Средствата от наградата той инвестира в изграждане на работеща технология в едно от предприятията в минната индустрия, която ще тества системата в реални условия и ще помогне на проекта по пътя му до завършен пазарен продукт.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

В студиото гостуват Мария Петрова - доброволец и водещ на „ДОБРОкаст“, първия подкаст за доброто в България и Радослав Георгиев, също доброволец с опит в мисии зад граница.

В репортаж ви разказваме за Кристиан Либих, който преди година влиза като доброволец в COVID-отделение в Александровска болница. Той има опит като парамедик във Великобриатния и вече е част от екипа на болницата. Зад гърба си обаче Кристиан има и опит като доброволец в Африка, Централна Америка и Индия. В България той продължава с доброволчеството и спасителните мисии, в които участва, защото ги приема като призвание.

Мария Петрова и Радослав Георгиев разказаха как доброволчеството вдъхновява и променя съдби. За тях то е безценен опит и среща с различни култури. Обясниха и за опита на другите държави и приемащите там неправителствени организации в подготовката и провеждането на мисии, в които участват доброволци от цял свят.