Explore every episode of the podcast Тора на български - Torah in Bulgarian

ШМОТ

Рав Нафтали Цви Йеуда Берлин, (1816 - 1893) - рош йешива на Воложинската йешива, автор на “Аамек давар” върху Тората

БЕРЕШИТ 1:1

В началото (берешит/בראשית) на сътворението от Бог на небесата и земята.

ШМОТ 1:1

И това са имената (ве’еле шмот/ואלה שמות) на синовете на Исраел дошли в Египет с Яаков, всеки с домочадието си дойдоха. 

ВАИКРА 1:1

И повика (ваикра/ויקרא) Моше и говори Господ с него от шатрата на събранието, казвайки.

БАМИДБАР 1:1

И говори Господ с Моше в пустинята (бемидбар/במדבר) Синай в шатрата на събранието [...].

ДЕВАРИМ 1:1

Това са думите (еле а’деварим/אלה הדברים), които говори Моше на целия Исраел [...].

БЕРЕШИТ РАБА 3:5

Пет пъти се споменава тук светлина, което отговаря на петте книги на Тората. “И каза Бог: ‘Да има светлина’” (Берешит 1:3) - отговаря на книгата “Берешит”, в която се заел Светият, Благословен да е Той, и сътворил света Си. “И имаше светлина” (там) - отговаря на книгата “Ве’еле шмот”, в която излезли Исраел от мрака към светлината [...].

ТАЛМУД, СОТА 36б

Не в реда, с който са изброени в книгата “Преброяванията” (А’пкудим/הפקודים), са изброени върху камъните на ефода, а в реда, с който изброени във “Втората книга”.  

ВАИКРА РАБА 36:4

Раби Ханина синът на Раби Ицхак казал: “Небето и земята били сътворени само заради Яаков, както пише: ‘и постанови свидетелството (едут/עדות) заради Яаков’ (Теилим 78:5), а под  ‘свидетелство’ тук се има предвид небето и земята, както е казано: ‘и назначих за ваши свитетели (аидоти/העדתי) небето и земята’ (Деварим 30:19).” 

Казал Раби Берехя: “Небето и земята били сътворени само заради Исраел, както пише: ‘в началото (берешит/בראשית) на сътворението от Бог [на небесата и земята]’ (Берешит 1:1), а под ‘решит’ се има предвид Исраел, както е казано: ‘свят е Исраел на Господ, първата (решит) Му реколта’ (Ирмияу 2:3).”

Казал Раби Аха: “Небето и земята били сътворени само заради Моше, както е казано: ‘и приготви за Себе Си първия дял’ (Деварим 33:21).”

ДЕВАРИМ 32:9

Защото дялът на Господ е народа Му.

ЙЕШАЯУ 42:6

Аз, Господ, те повиках чрез справедливостта, и ще държа ръката ти, и ще те създам, и ще те дам като съюз за [всеки] народ, за светлина на народите.  

ЙЕШАЯУ 60:3

И ще вървят народи чрез светлината ти и царе чрез блясъка на изгряването ти.

БЕРЕШИТ 17:4

Аз, ето съюзът (брити) Ми с теб, и ще бъдеш баща на множество народи. 

ЙЕШАЯУ 43:7

Всеки провикващ се в името Ми, за славата Ми го сътворих [...].

БЕРЕШИТ РАБА 1:10

Казал Светият, Благословен да е Той: “Светът и всичко в него са сътворени заради Тората, както е казано: ‘Господ заради мъдростта е основал земята’ (Мишле 3:19).”

ТАЛМУД, АВОДА ЗАРА 5а

Казал Раби Шимон бен Лакиш: “Какво пише тук: ‘и беше вечер и беше сутрин - шестият ден (йом ашиши/יום הששי)’ (Берешит 1:31)? Това ни учи, че Светият, Благословен да е Той, поставил условие на творението и казал: ‘Ако Исраел приемат Тората - хубаво, а ако не - ще ви върна в празнотата и пустотата.’ 

Ханука - Защо е осем дни? (Въпросът на Бет Йосеф)

Рав Йосеф Каро, (1488 - 1575) - виден алахист живял в Никопол, Едирне и Цфат; автор на “Бет Йосеф”, “Шулхан Арух” и други книги. Базирано върху книгата "Бет Йосеф" (Домът на Йосеф), раздел "Орах хаим", глава 670.

ТАЛМУД, ШАБАТ 21б

Какво е Ханука? Това е, което са учили нашите учители: “На двадесет и пети кислев започват осемте дни на Ханука, в които не оплакваме починалите и не постим. Когато гърците влезли в светилището, те осквернили всичкия зехтин на светилището. И когато царството на дома на Хашмонай ги надмогнало и победило, те потърсили, но намерили само една делва със зехтин, която имала печата на главния коен (първосвещеника) и съдържала колкото да гори един ден. Случило се с нея чудо и палили от нея осем дни. На следващата година определили и направили тези дни празнични с възхвала (алел) и изрзаяване на благодарност (ода’а).” 

ВТОРАТА БЛАГОСЛОВИЯ ПРЕДИ ПАЛЕНЕТО НА ХАНУКИЯТА

Благословен си Ти Господи, нашият Бог, Царят на света, който е извършил чудеса за нашите предци в онези дни, в това време.

БЛАГОДАРСТВЕНАТА МОЛИТВА ЗА ХАНУКА “АЛ АНИСИМ”

[Благодарим Ти] за чудесата, за изкуплението, за могъщите дела, за спасенията и за чудесните дела, които Ти направи за нашите предци в онези дни, в това време -

В дните на Матитяу, синът на първосвещеника Йоханан, хашмонеецът и синовете му, когато нечестивото гръцко царство се надигна срещу народа ти Исраел, за да ги накара да забравят Твоята Тора и да нарушат постановленията на Твоята воля. Но Ти, в Твоята изобилна милост, ги подкрепи по време на бедствието им. Ти води техните битки, защити техните права и отмъсти за извършеното на тях зло. Предаде силните в ръцете на слабите, многото в ръцете на малцината, нечистите в ръцете на чистите, нечестивите в ръцете на праведните и умишлените грешници в ръцете на онези, които заемат себе си с Твоята Тора. Ти направи велико и свято име за Себе си в Твоя свят и извърши голямо избавление и изкупление за народа Си Исраел и до днес. След това децата ви влязоха в светинята на дома Ти, прочистиха храма Ти, пречистиха светилището Ти, запалиха светлини в светите Ти дворове и установиха тези осем дни на Ханука, за да благодарят и хвалят великото Ти Име.

БЕТ ЙОСЕФ, ОРАХ ХАИМ, 670

Причината да им е трябвало да палят осем дни от тази делва е, защото целият еврейски народ бил тогава ритуално нечист [поради мъртъвците, с които били заобиколени от войната] и не е било позволено да направят ритуално чист зехтин докато не минат седем дни от деня, на който станали нечисти, и след това още един ден да изстискат маслините и получат чист зехтин. Рабену Нисим писал, че имали достъп до чист зехтин, но той бил на четири дни път, та им трябвали осем дни да отидат и да се върнат. 

Трябва да се обясни защо постановили осем дни - нали в делвата имало за поне едн ден, значи чудото е било седем дни. Можем да отговорим, че те разделили зехтина в делвата на осем части и всяка нощ слагали в менората една осма част и тя горяла до сутринта всяка нощ. Така излиза, че всеки ден се е случвало чудо. Още един отговор: след като сложили зехтина в купичките на менората, делвата оставала пълна като преди това. Така чудото било явно и на първата нощ. Или пък: първата нощ излели всичкия зехтин в купичките и той горял цяла нощ, а на сутринта открили, че купичките били пълни. И така всяка нощ.

МЕИРИ, ШАБАТ 21б

Първата нощ, на която нямало чудо със зехтина, благославяме заради спасението и благодарността за намирането на делвата, а останалите нощи заради чудото със зехтина.

МАКАБИМ II, 10:9

И отпразнуваха празник на Господ в продължение на осем дни, като дните на празника Сукот; и си спомнили изминалите дни, когато празнували празника Сукот в планините и пещерите, и когато скитали в пустинята кадо диви животни. 

Изображението е подписа на Рав Йосеф Каро

III ШМОТ 34 (6) И премина Господ пред лицето му и призова: “Господи, Господи, Бог (Е-л), милостив и състрадателен, дълготърпелив, и много добър и верен, (7) пазещ добро до хилядното [поколение], понасящ беззаконието, и бунта, и греха, и пречистващ… БЕЛЕЖКА ВЪРХУ КОМЕНТАРА ТОСАФОТ, РОШ АШАНА 17б “Е-л” е качеството на силата, защото със силна ръка Той приготвя прехрана за всички създания, както пише: “Лъвчетата реват за плячка, и молят Бог (Е-л) за храната си” (Теилим 104:21). ШМОТ 15:11 Кой е като Теб сред елим, Господи? РАШИ, там “сред елим” - сред силните, като “и силните (еле) на земята взе [Невухаднецар”] (Йехезкел 17:13), “сило моя (еялути) побързай да ми помогнеш (Теилим 22:20). ВАИКРА 19:4 Не се обръщайте към идолите (елилим). БАМИДБАР 14 (17) А сега, да се увеличи моля силата на Господ, както Ти говори казвайки: (18) “Господи, дълготърпелив, и много добър, понасящ беззаконието, греха и бунта, и пречистващ…” БЛАГОСЛОВИЯТА “БАРУХ ШЕАМАР” Благословен е Който каза и света бе създаден. БЕРАХОТ 33а Не змията убива, а греха убива. ШМОТ 33:5 Ако за един миг се издигна сред теб ще те погубя. БЕРАХОТ 7а Нека милостта Ти покори гнева Ти.

Посветено на скорошното оздравяване на Хаим бен Виктория и Моше бен Йохевед ИЗТОЧНИЦИ: Берешит 22 1. След това Бог изпитал Авраам. Той му казал: „Авраам!“, а той отговорил: „Ето ме.“ 2. Казал [му Бог]: „Вземи сина си, единствения си, когото обичаш, Ицхак, и отиди в земята Мория и го принеси (והעלהו) там за всеизгаряне (לעולה) на една от планините, която ще ти посоча.“ 3. Авраам станал рано сутрин, оседлал магарето си и взел със себе си двамата си слуги (נעריו) и сина си Исаак, той разцепил дърва за всеизгаряне и станал и тръгнал към мястото, за което му казал Бог. 4. На третия ден Авраам вдигнал очите си и видял мястото отдалеч. 5. Авраам казал на слугите си: “Седете тук с магарето, а аз и момчето ще отидем до там и ще се поклоним и ще се върнем при вас.” 6. Авраам взел дървата за всеизгарянето и ги сложил върху сина си Ицхак и взел огъня и ножа; и двамата тръгнали заедно. 7. Ицхак казал на баща си Авраам: „Тате!“ Той отговорил: „Ето ме, сине.“ И той казал: „Ето ги огъня и дървата, но къде е агнето за всеизгарянето? " 8. Авраам казал: „Бог ще се погрижи за агне за всеизгарянето, сине мой.“ Двамата тръгнали заедно. 9. Те пристигнали на мястото, за което Бог му казал. Авраам построил там жертвеника; изложил дървата, завързал сина си Ицхак, положил го върху жертвеника, върху дървата. 10. Авраам понечил и взел ножа, за да заколи сина си. 11. [Тогава] ангел Господен го извикал от небесата: „Авраам! Авраам!" Той отговорил: „Ето ме.“ 12. Той казал: „Не понечвай срещу момчето и не му прави нищо, защото сега знам (ידעתי), че се боиш от Бог, и не удържа сина си, своя единствен, от Мен.” 13. Авраам вдигнал очите си и видял, и ето друг овен, уловен в гъсталака с рогата си. Авраам отишъл, взел овена и го принесъл като всеизгаряне вместо сина си. 14. И Авраам нарекъл това място “Господ ще види”, за което и днес ще се казва: „На планина на Господ ще има видение“. 15. Ангелът Господен призовал Авраам втори път от небесата, 16. и казал: „Кълна се в Себе си, Господ заявява: Понеже направи това нещо и не удържа сина си, единствения си, 17. Ще те благословя наистина и ще направя твоето потомство наистина многобройно като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще наследи портите на враговете си. 18. Всички народи на земята ще бъдат благословени с потомството ти, заради това, че послуша гласа Ми." 19. Авраам се върнал при слугите си и те тръгнали заедно за Беер Шева и Авраам отседнал в Беер Шева. Защото Ицхак ще бъде наречен “твоето потомство”. (Берешит 21:12) Господ се появил при Аврам и казал: “На потомството ти ще дам тази земя.” (Берешит 12:7) ЦИТИРАНИ АВТОРИ: Рамбан - Рав Моше бен Нахман, (1194-1270) - главен равин на Каталония, коментатор на Тората и Талмуда Рав Ицхак бен Йеуда Алеви, (13-ти век) - френски коментатор на Талмуда и автор на коментара върху Тората “Пане’ах раза” Рав Овадия Сефорно, (1468-1550) - равин и рош йешива в Болоня, коментатор на Танаха Радак - Рав Давид Кимхи, (ок. 1160 - 1235) - граматик и коментатор на Танаха Рав Пинхас Алеви Хоровиц, (1731-1805) - равин на Франкфурт, автор на коментара върху Тората “Паним яфот” Рав Ицхак Зе’ев Ядлер, (1843-1917) - образователен деец живял в Йерусалим, автор на коментарите върху Тората и Мидраша “Тиферет Цион”

Парашат ашавуа ИЗТОЧНИЦИ: Господ казал на Аврам: “Отправи се (לך לך) от страната си и от родното си място и от бащиния си дом към земята, която ще ти покажа.” (Берешит 12:1) Имало глад в земята и Аврам се спуснал до Египет, за да живее там, защото глада бил тежък в земята. Когато се доближил до Египет, казал на жена си Сарай: “Знам, че си красива жена. Когато египтяните те видят, ще си кажат: “Това е жена му,” и ще ме убият, а теб ще оставят жива. Моля ти се, кажи че си ми сестра, за да ми се случи добро заради теб, и за да оцелее душата ми заради теб.” (Берешит 12:10-13) Праведният върви с цялостност, щастливи са децата му след него. (Мишле 20:7) ЦИТИРАНИ АВТОРИ: Рав Хаим от Воложин, (1749-1821) - равин, кабалист, основател на Воложинската йешива

Берешит - гл. 11 1. Цялата земя имала един език и единни думи. 2. Когато отпътували от изтока се натъкнали на долина в Шин’арската земя и се заселили там. 3. Те си казали един на друг: „Нека направим тухли и да ги изгорим силно.“ - И тухлата им служила като камък, а битумът им служил като хоросан. 4. Те си казали: „Нека да си построим град и кула, а върха й (да бъде) в небето, за да си създадем име; иначе ще бъдем разпръснати по лицето на цялата земя." 5. Господ слязъл да види града и кулата, които хората (букв. децата на Адам) построили. 6. Господ казал: „Ако, като един народ с един език за всички, ето как са започнали да вършат, сега няма да отсъства нищо, което те биха планирали да направят. 7. Нека тогава Слезем и Объркаме речта им там, за да не си разбират речта един друг." 8. Господ ги разпръснал оттам по лицето на цялата земя; и те престанали да строят града. 9. Затова бил наречен Вавилон (בבל), защото там Господ объркал (בלל) езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръснал по лицето на цялата земя.

Посветено на скорошното оздравяване на Моше бен Йохевед

Базирано върху статия от Рав Аарон Лопиански от книгата “Time Pieces” ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ: И се радвай през твоя празник. (Дварим 16:14) Идолите (ацабе’ем “עצביהם”) им са [от] сребро и злато, творение на човешки ръце. (Теилим 115:4)  Бен Зома казвал: “[...] Кой е богат? Този, който е доволен (букв. “щастлив” - “שמח”) със своя дял.” (Пирке авот 4:1)  Този, който не е вкусил от радостта на премахването на съмнението, никога не е вкусвал радост. (Торат аола 1:4) Велика мицва [човек] винаги да е радостен. (Раби Нахман от Бреслов) Поставям Господ пред мен винаги. (Теилим 16:8) Вашите грехове ви отделиха от вашия Бог. (Йешаяу 59:2) Проклета да бъде земята заради теб, с труд (букв. тъга, “ицавон” -  “עצבון”) ще ядеш от нея през всички дни на живота си. (Берешит 3:17) Както си радвал творението Ти в Ган Еден. (Шева брахот - седемте благословии за младоженците)  Три празника празнувай за Мен през годината [...] и да не се показват пред Мен с празни ръце. (Шмот 23:14-15) Радостта на целия свят - планината Цион. (Теилим 48:3) От всичките ви грехове ще се пречистите пред Господ. (Ваикра 16:30) И ще се веселите пред Господ, вашия Бог, седем дни. (Ваикра 23:40) На Господ е земята и всичко, с което е изпълнена. (Теилим 24:1) ЦИТИРАНИ АВТОРИ: Рав Аарон Лопиански - равин и рош йешива в Силвър Спринг, Мериленд Малбим, (1809-1879) - Рав Меир Лейбуш Вайзер, главен равин на Букурещ и коментатор на Танаха Виленският Гаон - Рав Елияу бен Шломо Залман, (1720-1797) - талмудист, алахист, кабалист, духовен лидер на вилнюската общност Ма’арал, (1520-1609) - Рав Йеуда Лойв, ав бет дин и рош йешива в Прага, кабалист и философ Рама - Рав Моше Исерлес, (1530-1572) - даян и рош йешива в Краков, автор на добавки към Шулхан Арух и коментар върху Тур Рав Нахман от Бреслов, (1772-1810) - ребе на Бреслов

ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Казал Рав Шмуел бар Иня от името на Рав: “Откъде знаем, че присъдата на общността не се подпечатва?”  [Талмуда пита:] “Не се подпечатва?! Нали пише: “Грехът ти е оставил отпечатък пред Мен” (Йешаяу 2:22).”  [Отговор:] “Въпреки, че се подпечатва бива разкъсана, както пише: “[Кой е] като Господ, нашият Бог, когато и да се провикнем към Него?” (Дварим 4:7)”  [Талмуда пита:] “Но нали пише: “Търсете Господ, когато Той се намира, [провикнете му се, когато Той е близко]” (Йешаяу 55:6).”  [Отговор:] “Там става дума за отделния човек, а тук става дума за общността.”  [Талмуда пита:] “Кога тогава [Той се намира и е близко] по отношение на отделния човек?” Казал Раба бар Авуа: “Това са десетте дни от Рош ашана до Йом кипур.” (Рош ашана 18а) Защото на този ден ще ви изкупи, за да ви пречисти, от всичките ви грехове ще се пречистите пред Господ. (Ваикра 16:30) И ще се измие във водата и ще се пречисти. (Ваикра 14:8) По същият начин, както този който има намерението (“кавана”) да се пречисти (чрез потапяне в микве) след като се потопи е пречистен… така и този, който иска да пречисти душата си от душевните нечистотии, като мислите за грях и лошите качества, тъй като е решил да се отдели от тези понятия и е вкарал душата си във водите на разума - той се е пречистил. И така пише: “И ще хвърля върху вас чиста вода и ще се пречистите, от всичките ви нечистоти и идоли ще ви пречистя” (Йехезкел 36:25) (Рамбам - Мишне Тора, Микваот 11:12) И вятър от Бог духал над водата. (Берешит 1:2) Седем неща били сътворени преди сътворението на света: Тората, тешувата, Ган Еден, Геинома, Трона на Славата, Храма и името на Машиах. (Песахим 54а) Казал Раби Акива: “Трябва да сте щастливи Исраел, защото пред кого се пречиствате и кой ви пречиства? Вашият Баща на Небесата, както е казано: “И ще хвърля върху вас чиста вода и ще се пречистите” (Йехезкел 36:25), и също е казано: “Господ е миквето на Исраел” (Ирмияу 17:13) - както миквето пречиства нечистите, така и Светия, Благословен да е Той, пречиства Исраел.” (Йома 85б)  Бог няма да унижи счупеното и потиснатото сърце. (Теилим 51:19)  [Съгрешилия следва] да се пробуди веднага и да се върне при Господ. Ако се забави то ще изпусне правилното време. И въпреки всичко [дори да се забави], това е тешува. Както с обрязването, което не е направено навреме (на осмия ден от раждането), се изпълнява заповедта, въпреки че е по-добре да е навреме, така е и с “обрязването на сърцето” (тешувата). (Шне лухот абрит - Йома, амуд атешува, стр. 173) ЦИТИРАНИ КОМЕНТАТОРИ: Рамбам - Рав Моше бен Маймон, (1138-1204) - алахист и философ, коментатор на Мишната и автор на алахическия кодекс Мишне Тора и философския труд Море Невухим Рав Бецалел Жолти, (1920-1982) - даян и главен ашкеназски равин на Йерусалим, автор на “Мишнат Яавец” Шем миШмуел - Рав Шмуел Борнщейн, (1856-1926) - ребе и рош йешива на Сохачов, автор на “Шем миШмуел” Сефер ахинух - безименен коментар върху 613-те заповеди на Тората от 13-ти век Раби миКоцк - Рав Менахем Мендел Моргенщерн, (1787-1859) - ребе на Коцк Шла - Рав Йешая Хоровиц, (1558-1630) - равин и ав бет дин в няколко общности на Свещената Римска империя и Жечпосполита, кабалист и автор на “Шне лухот абрит” (Шла) Рав Шломо Аркави, (1890-1942) - машгиях (духовен настваник) на йешивата в Гродно

Извадка от книгата Егйоне Алаха (Смислите в Тората) на Рав Ицхак Мирски (20-и век). ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Рав Круспедай казал от името на Раби Йоханан: “Три книги биват отворени на Рош ашана - една на пълните грешници, една на пълните праведници, една на средните хора. Пълните праведници биват веднага записани и подпечатани за живот, пълните грешници биват веднага записани и подпечатани за смърт, средните зависват от Рош ашана до Йом кипур. Ако заслужат биват записани за живот, ако не заслужат, то биват записани за смърт. (Рош ашана 16б) Има праведник, който е погубен въпреки праведността му, а има грешник, който просъществува въпреки злодейството си. (Коелет 7:15) Не разбираме нито спокойствието на грешниците, нито страданията на праведниците. (Пирке авот 4:15)  И ще оправдаят праведния (והצדיקו את הצדיק). (Дварим 25:19) И ще осъдят злодея/грешника (והרשיעו את הרשע). (Дварим 25:19) И относно страните ще бъде провъзгласено (на какво е присъдена) - коя на меч, коя на мир, коя на глад, коя на ситост, а създанията ще бъдат споменати за живот и смърт. (Мусаф за Рош ашана) Средният зависва до Йом кипур - ако направи тешува се подпечатва на живот, а ако не (направи тешува) се подпечатва на смърт. (Рамбам - Мишне Тора - закони на Тешувата 3:3) Човек следва винаги да се възприема все едно е наполовина праведен и наполовина грешен. Ако извърши една мицва - заслужава похвала, защото е наклонил везните към оправдаването му и към това на целия свят. (Кидушин 40а-б) ЦИТИРАНИ КОМЕНТАТОРИ: Риф - Рав Ицхак Алфаси, (1013-1103) - равин и рош йешива във Фез и по-късно Лусена, Андалусия; коментатор на Талмуда Рамбан - Рав Моше бен Нахман, (1194-1270) - главен равин на Каталония, коментатор на Тората и Талмуда Рама - Рав Моше Исерлес, (1530-1572) - даян и рош йешива в Краков, автор на добавки към Шулхан Арух и коментар върху Тур Тосфот - обобщаващо име за школи на Талмудически коментатори творили между 12-ти и 13-ти век в днешни Франция и Германия Маген Авраам - Рав Авраам Гомбинер, (1633-1683) - даян и рош йешива в Калиш, автор на коментара върху Шулхан Арух - Маген Авраам Виленският Гаон - Рав Елияу бен Шломо Залман, (1720-1797) - талмудист, алахист, кабалист, духовен лидер на Вилнюската общност Рабену Хананел бен Хушиел, (965-1055) - равин и рош йешива в Кайруан, сигурно най-ранният коментатор на целия Талмуд Рамбам - Рав Моше бен Маймон, (1138-1204) - алахист и философ, коментатор на Мишната и автор на алахическия кодекс Мишне Тора и философския труд Море Невухим Рав Ицхак (Ицеле) Блазер, (1837-1907) - главен равин на Санкт Петербург, алахист, лидер на движението Мусар Рав Арйе Померанчик, (1908-1942) - талмид хахам и автор на Емек Браха, живял в Петах Тиква

Извадка от книгата Егйоне Алаха (Смислите в Тората) на Рав Ицхак Мирски (20-и век). ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Рав Нахман бар Ицхак казал: (Първият ден на месеца Тишре е нова година по отношение на) съда, както пише: “от началото (מרשית) на годината, до края на годината” (Дварим 11:12) - от началото на годината се отсъжда какво ще се случи в края й. Откъде знаем, че става дума за Тишре? Защото пише: “Тръбете с шофар при новолунието, през скриването на нашия празник. Защото това е закон за Исраел, отсъждане на Бога на Яаков.” (Теилим 81:4-5) Кой е празникът, през който луната е скрита? Трябва да кажем, че е Рош ашана. И относно него пише: “Защото това е закон за Исраел, отсъждане на Бога на Яаков.” (Роша ашана 8а)     (Мерешит-Митишре)  מתשרי-מרשית В четири времена светът бива съден: на Песах по отношение на реколтата. На Шавуот по отношение на плодовете на дърветата. На Рош ашана всички хора по света минават пред Него като стадо овце, както се казва, „Този, Който оформя сърцата на всички тях, Който различава всичките им дела“ (Теилим 33:15). На Сукот биват съдени по отношение на дъжда. (Мишна - Рош ашана 1:2) Раби Елиезер казал: “Света бил сътворен в Тишре” … Раби Йеошуа казал: “Света бил сътворен в Нисан”. (Рош ашана 10б-11а) Адам бил сътворен на Рош ашана … В осмия час (на деня, в който Адам бил създаден) го вкарал в Ган Еден. В деветия час му заповядал (да не яде от плода на Дървото на доброто и злото). В десетия час нарушил заповедта. В единадесетия час бил съден. В дванадесетия час излязъл оправдан пред Светия, Благословен да е Той. Казал му Светият, Благословен да е Той: “Адам, ти си знамение за децата ти - както ти влезе при Мен за съд в този ден и излезе оправдан, така и децата ти ще влизат при Мен за съд в този ден и ще излизат оправдани.” (Ялкут шимони 782) През Нисан били освободени, през Нисан ще бъдат освободени в бъдеще”. (Рош ашана 11а) И всички, които се занимават с нуждите на общността Светия, Благословен да е Той … да им прости всички грехове. (Молитва след четенето от Тората в сутрешната молитва на Шабат) ЦИТИРАНИ КОМЕНТАТОРИ: Ран - Рабену Нисим бен Реувен Геронди, (1315-1376) - даян и рош йешива в Барселона, коментатор на Талмуда Тур - Рав Яаков бен Ашер, (1269-1343) - алахист, автор на “Арбаа Турим” (Тур), живял в днешна Германия, а по-късно в Толедо Бах - Рав Йоел Сиркис, (1561-1640) - ав бет дин и рош йешива в Краков, автор на коментара върху Тур - Байт хадаш (Бах) Алтер от Келм - Рав Симха Зисъл Зив, (1824-1898) - директор на еврейското училище (Талмуд Тора) в Келм, от ранните лидери на движението Мусар

Извадка от книгата Егйоне Алаха (Смислите в Тората) на Рав Ицхак Мирски (20-и век). ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Велика е тешувата, защото стига до Трона на Славата. (Йома 86б) Велика е тешувата, защото дори греха на човек да е стигнал Трона на Славата, тя има силата да го изкупи. (Рабейну Хананел - Йома 86б) Седем неща били сътворени преди сътворението на света: Тората, тешувата, Ган Еден, Геинома, Трона на Славата, Храма и името на Машиах. (Песахим 54а) Преди планините да се родят и да създадеш света … ще върнеш човек с мъки, Ти си казал: “Върнете (разкайте) се хора!” (Теилим 90:2-3) Попитали Мъдростта: “Какво е наказанието на грешника?” Тя казала: “Грешните ще бъдат преследвани от зло.”  Попитали Пророчеството: “Какво е наказанието на грешника?” То казало: “Съгрешилата душа следва да умре.”  Попитали Тората: “Какво е наказанието на грешника?” Тя казала: “Да принесе жертва и ще се изкупи.” Попитали Светия, Благословен да е Той: “Какво е наказанието на грешника?” Той казал: “Да направи тешува и ще се изкупи. Както пише: “Добър и Праведен е Господ, затова ще напъти грешните към пътя. (Теилим 25:8)”” (Йерусалимски Талмуд - Макот 5:6) Велика е тешувата, защото чрез нея умишлените прегрешния се превръщат в неволни прегрешения. (Йома 86б) [Относно] задължените да получат смъртно наказание от бет дина (във времената, когато това се практикувало) - ако се разкае, то бет дина не му прощават. (Макот 13б)  Тешувата е отвъд/над света, защото е била сътворена преди създаването на света. (Нетив атешува, гл. 2) Следва да се размишлява върху законите на Тората … Всяко нещо, за което [човек] не намира смисъл или причина, не следва да бъде [възприемано като] лековато в очите му. (Рамбам - Меила 8:8) Всеки, който каже че Менаше няма дял в бъдещия свят разслабва убеждението на каещите се (ба’але тешува)... Казал Раби Йоханан от името на Раби Шимон бар Йохай: “Какво пише тук: “Tой Му се молил и Той направил отвор за него (ויחתר לו)” (Дивре аямим бет 33:13)? По-скоро би трябвало да пише: “И Той приел молитвата му (ויעתר לו)”. Това ни учи, че Светият, Благословен да е Той, му направил нещо като отвор в небесата, за да приеме разкаянието му въпреки Качеството на Съда. (Санедрин 103а) “Спомням си, че баща ми ме караше да чета този стих, когато бях в синагога: “Когато си в беда и те застигнат всички тези неща (проклятията) … и ще се върнеш до Господ, твоя Бог” (Дварим 4:30). Ако ми отговори - добре. Ако не, то всички са еднакви (т.е. Всички богове са едни и същи - без същност.)” Служещите ангели затворили всички прозорци, за да не влезе молитвата на Менаше пред Светия, Благословен да е Той. Казали те на Светия, Благословен да е Той: “Ще приемеш разкаянието на човек, служил на идоли и внесъл идол в Храма?” Казал им Той: “Ако не приема разкаянието му, то ще заключа вратата пред всички каещи се (баале тешува).” Какво направил Светият, Благословен да е Той? Направил му отвор под Трона на славата и чул молбата му. Това е, което пише: “Tой Му се молил и Той направил отвор за него, и чул молбата му и го върнал.” (Дивре аямим бет 33:13) (Йерусалимски Талмуд - Санедрин 10)

ВТОРА ЧАСТ - Извадка от книгата Сефер аикарим (Книгата на основите) на Рав Йосеф Албо (1380-1444). ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Реш Лакиш казал: Голямо е покаянието, тъй като умишлените грехове на каещия се считат за него като за неволни грехове, както се казва: „Върни се, Исраел, до Господ, твоя Бог, защото си се спънал в беззаконието си“ (Ошеа 14:2 ). Така ли е? Не каза ли самият Реш Лакиш: Голямо е покаянието, тъй като нечии умишлени грехове се считат за него като заслуги, както е посочено: „И когато нечестивият се отвърне от нечестието си и направи това, което е законно и правилно, чрез тях той ще живее” (Йехезкел 33:19) (чрез всичките му дела, дори прегрешенията му - Раши) Това не е проблем: тук, когато човек се покае от любов, греховете му стават като заслуги; там, когато човек се разкайва от страх, греховете му се отчитат като неволни грехове. (Йома 86б) Този път сгреших и Господ е прав, а аз и народа ми сме грешни. (Шмот 9:27) Аз втвърдих сърцето му. (Шмот 10:1) И ако вървите с Мен [със] случайност. (Ваикра 26:21) И аз ще вървя с вас [със] случайност. (Ваикра 26:24) Позволи ни да прекосим страната ти. (Бамидбар 20:17) Не е Моето желание нечестивият да умре, а нечестивият да се обърне от [злите си] пътища и да живее. (Йехезкел 33:11) Господ затвърди волята му и втвърди сърцето му, за да го предаде в твоята ръка - както е сега. (Дварим 2:30) И Едом излезе срещу тях с тежка сила, силно въоръжен. (Бамидбар 20:20) Моше изпратил пратеници до едомския цар. (Бамидбар 20:14) Каквато храна ще ям, ще доставите за пари и каквато вода пия ще дадете за пари. (Дварим 2:28) Aко ние или нашият добитък пием от водата ви, то ще я платим. (Бамидбар 20:19) רַ֥ק אֵין־דָּבָ֖ר בְּרַגְלַ֥י אֶֽעֱבֹֽרָה - за преминаването [на земята ти няма да дадем] нищо. (Бамидбар 20:19) Ще ги излекувам от заболяването [на душата] им, ще ги обичам с щедрост, защото гневът ми се е отвърнал от него. (Ошеа 14:5) Нека дух на щедрост ме поддържа. (Теилим 51:14) Потърси благоволението на Господ и Той ще изпълни желанията на сърцето ти. (Теилим 37:4) Поискай от Мен (по време на война - Раши) и ще дам народи в твое наследство, а покореното от теб [ще се разпростре до] краищата на земята. (Теилим 2:8) Отвори устата си широко и Аз ще я напълня. (Теилим 81:11) Обичащите Ме ще обичам. (Мишле 8:17) Когато си в беда, защото всички тези неща са те сполетели и в края на дните, ще се върнеш при Господ, твоя Бог, и ще се вслушаш в гласа Му. (Дварим 4:30) И ще обреже Господ, твоят Бог, сърцето ти и сърцата на твоето потомство, за да заобичаш Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, за да живееш. (Дварим 30:6)

I ШМОТ 34 (6) И премина Господ пред лицето му и призова: “Господи, Господи, Бог, милостив и състрадателен, дълготърпелив, и много добър и верен, (7) пазещ добро до хилядното [поколение], понасящ беззаконието, и бунта, и греха, и пречистващ… ТУР, ОРАХ ХАИМ 5 И също така [при четенето на името Авайе, הוי’’ה] да има предвид обяснението на това как е изписано с “йуд” (י) и “е” (ה), което произлиза от съществуването, тъй като Той е бил, и е и ще бъде (היה והיה ויהיה). СИФРЕ 26 “Ашем” (Господ) - навсякъде, където е казано “Ашем” това е качеството на милостта, както е казано: “Господи, Господи, Бог, милостив и състрадателен” (Шмот 34:6). Навсякъде, където е казано “Елоким” (Бог) това е качеството на съда, както е казно: “до съдиите (елоим) ще дойде въпросът им” (там, 22:8), и също: “съдии (елоим) не проклинай” (там, 22:27). РОШ АШАНА 17б “Господи, Господи (Ашем, Ашем)” - Аз съм Той преди да съгреши човек, и Аз съм Той след като съгреши човек и се разкая - “Бог милостив и състрадателен.” ТОСАФОТ, там, “ШЛОШ ЕСРЕ” Казва Рабейну Там, че първите две имена [на Бог споменати в стиха] са две [отделни] качества, както казваме тук: Аз съм Ашем, който се смилява над него, преди да съгреши, и Аз ще се смиля над него след като съгреши ако се разкая. “Ашем” е качеството на милостта, не като [името] “Елоким,” което е качеството на съда. РАМБАМ, ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ОБЪРКАНИТЕ 3:53 Думата “хесед” изразява излишък. Използва се особено във връзка с излишък на милост. Милостта се извършва по два начина: първият е като правим добро на някого, който няма никаква претенция към нас. Вторият е, когато правим добро на някого, който го заслужава, обаче повече отколкото го залужава. В книгите на пророците думата “хесед” най-често се използва за правене на добро на някого, който няма никаква претенция към нас. Затова, всяко добро, което дойде от Него, Благословен да е Той, се нарича “хесед”, както е казано: “Хеседите на Господ ще спомена” (Йешаяу 63:7). И заради това, цялото това творение, имам предвид сътвореното от Него, Благословен да е Той, е хесед, както е казано: “свят на хесед създаде” (Теилим 89:3), т.е. създаването на света е хесед. И така е казал Той, да бъде Благословен, описвайки качествата Си: “много добър (рав хесед)” (Шмот 34:6). ШМОТ 22:26 [...] когато се провикне към Мен [бедният] и ще чуя, защото състрадателен (ханун) съм Аз. ЙЕХЕЗКЕЛ 18:23 “Желая ли наистина смъртта на нечестивия?”, казва Господ Бог, “завръщането (разкаянието) от пътищата му, за да живее, [желая]. МИДРАШ РАБА, БЕРЕШИТ 2:5 Раби Аба’у казал: “От началото на сътворението на света, Светият, Благословен да е Той, предвидил делата на праведните и делата на нечестивите. Това е, което е написано: „Защото знае Господ пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще се погуби“ (Теилим 1:6). „Земята беше безформена и пуста“ (Берешит 1:2) – това са делата на нечестивите. „Бог каза: Да бъде светлина” (там, 1:3) – това са делата на праведните. Но не знам кои от тях желае, дали делата на тези, или делата на онези. Тъй като е написано: „Видя Бог светлината, че е добра“ (там, 1:4) – значи делата на праведните желае, а не желае делата на злодеите.”

Извадка от книгата Сефер аикарим (Книгата на основите) на Рав Йосеф Албо (1380-1444) ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ: (9) И Господ, твоят Бог, ще те направи изобилен в цялата работа на ръцете ти , в плода на твоята утроба, в плода на добитъка ти и в плода на твоята почва. Защото Господ отново ще се зарадва на теб за добро, както Той се зарадва на твоите праотци, (10) когато чуеш гласа на Господ, твоя Бог, да спазваш Неговите заповеди и наредбите Му, написани в този свитък на Тората, [и] когато се върнеш при Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа. (11) Защото тази заповед, която ти заповядвам днес, не е скрита от теб, нито е далеч. (12) Не е на небето, за да кажеш: „Кой ще отиде на небето за нас и ще ни я донесе, за да ни я обясни, за да можем да я изпълним?“ (13) Нито пък е отвъд морето за да кажеш: „Кой ще премине от другата страна на морето за нас и ще ни я донесе, за да ни я обясни, за да можем да я изпълним?“ (14) Всъщност [това] нещо ти е много близко; то е в устата ти и в сърцето ти, за да можеш да го изпълниш. (15) Ето, поставих днес пред теб живот и добро, смърт и зло. (Дварим 30) С какво да се приближа към Господ, [с какво] да почета Бог, Най-Възвишения? Да се приближа ли към Него с всеизгаряния, с едногодишни телета? Може ли Господ да бъде удовлетворен с хиляди овни, с безброй потоци зехтин? Трябва ли да дам първородния си за престъплението си, плода на тялото си за греховете си? (Миха 6:6-7) Избери живота, за да живееш ти и твоето потомство. (Дварим 30:19) За да обичаш Господ, твоя Бог, слушай заповедите Му и се придържай към Него. Защото Той е твоя живот и дълголетието ти на земята. (Дварим 30:20) Реш Лакиш казал: Голямо е покаянието, тъй като умишлените грехове на каещия се считат за него като за неволни грехове, както се казва: „Върни се, Исраел, към Господ, твоя Бог, защото си се спънал в беззаконието си“ (Ошеа 14:2 ). Така ли е? Не каза ли самият Реш Лакиш: Голямо е покаянието, тъй като нечии умишлени грехове се считат за него като заслуги, както е посочено: „И когато нечестивият се отвърне от нечестието си и направи това, което е законно и правилно, чрез тях той ще живее” (Йехезкел 33:19) (чрез всичките му дела, дори прегрешенията му - Раши) Това не е проблем: тук, когато човек се покае от любов, греховете му стават като заслуги; там, когато човек се разкайва от страх, греховете му се отчитат като неволни грехове. (Йома 86б)

ПАРАШАТ АШАВУА От книгата “Да’ат Тора” на Рав Йерухам Левовиц (1873-1936) ИЗТОЧНИЦИ: Нека тя бъде с него и нека чете от нея през целия си живот. (Дварим 17:19) Тората е по-велика от царуването и свещеничеството (кеуна). Царуването се придобива с тридесет добродетели (מעלות), а свещеничеството с двадесет и четири. Тората пък се придобива с четиридесет и осем неща. И това са те: с учение, с чуване и т.н. (Пирке Авот 6:6) Тридесет добродетели - заповедите и законите свързани с царя. (Раши) И да няма много жени, за да не се заблуди сърцето му. (Дварим 17:17) За да не се възгордее над братята си. (Дварим 17:20) “Tе са живот за тези, които ги намират (למצאיהם)” (Мишле 4:22) - за тези, които ги произнасят на глас (למוציאיהם בפה - букв. “които ги изваждат от устата си). (Ерувин 54а) Казал Раби Хелбо от името на Рав Уна: Всеки, който определя място за молитвата си Бога на Авраам ще му помогне, а когато почине ще казват за него: “Този хасид (правещ отвъд очакваното от закона), този смирен беше от учениците на Авраам”. (Брахот 6б) На следващата сутрин Авраам побързал да отиде на мястото, където беше застанал пред Господ. (Берешит 19:27) И станал Пинхас и се молил. (Теилим 106:30)

СЕРИЯ ЕВРЕЙСКА МИСЪЛ Предговор към книгата Шааре Йошер на Рав Шимон Йеуда Шкоп (1860-1939) ИЗТОЧНИЦИ:  “Ако ще вървите по Моите пътища и ще пазите Моите заповеди” (Ваикра 26:3) - Следва да се трудите [да разберете] Тората (Сифра 1:1-2) Защо пише: “издълбан в скрижалите” (Шмот 32:16)? [За да ни каже, че] ако първите скрижали не били счупени Тората нямаше да бъде забравяна от еврейския народ. (Ерувин 54а) “Чуждият (בן נכר) да не яде от него (корбан Песаха)” (Шмот 12:43) - този, чиито дела са се отчуждили (יתנכרו) от Небесния му Баща. (Мехилта; Раши) Скрижалите били труда на Бог. (Шмот 32:16) Издълбай (букв. “Издълбай си” - פסל לך) две скрижали от камък. (Шмот 34:1) 

СЕРИЯ ЕВРЕЙСКА МИСЪЛ Предговор към книгата Шааре Йошер на Рав Шимон Йеуда Шкоп (1860-1939) ИЗТОЧНИЦИ:  И ще вървите по Неговите пътища. (Дварим 28:9) Бъдете святи, защото Аз съм свят. (Ваикра 19:2) Може ли [наистина] да бъде „като Мен“? Ето защо [стихът] продължава: „защото Аз съм свят“, за да ни научи, че Моята святост е над вашата" (Ваикра Раба 24:9) „Бъдете святи“ - бъдете отделени. (Торат Коаним) Раби Акива казал: “[...] Твоят живот е с предимство пред живота на твоя приятел.” (Бава Меция 62a)   И обичай приятеля си като себе си. (Ваикра 19:18) Това, което е омразно на теб не прави на твоя приятел. (Шабат 31а) Безкрайният е искал да даде пълноценно добро, което дори не включва срама от получаването. (Рамхал в Калах Питхе Хохма) Човек предпочита своя кав (мерна единица) пред 9-те кава на своя приятел. (Бава меция 38а) Мъдрите ще ходят заради него, а глупавите ще се спънат в него. (перифразирано от Ошеа 14:10) За да не се заситя и отрека и кажа: “Кой е Ашем?” (Мишле 30:8) Небесата разказват за славата на Господ, а сътвореното от ръцете Му е описано от небето. (Теилим 19:2) Моше ще се възрадва в дадения му дял, защото [Ти] си го нарекъл надежден слуга. (Сутрешна молитва за Шабат)   Ако аз не [помогна] на себе си, то кой [ще помогне] на мен? А когато съм [само] за себе си, какво съм аз? (Пирке Авот 1:14)  “[Със сигурност] отделяй десятък (עשר תעשר)” (Дварим 14:22) - Отделяй десятък, за да забогатееш (עשר בשביל שתתעשר). (Таанит 9а) Най-много научих от учениците си. (Таанит 7а)

Рав Джонатан Сакс (1948-) [...] Ваикра гл. 19 споменава една до друга заповеди, които на пръв поглед са от съвсем различни видове. Някои принадлежат към моралния живот: не клюкарствайте, не мразете, не отмъщавайте, не обиждайте. Някои се отнасят до социалната справедливост: оставете части от реколтата за бедните; не изкривявайте справедливостта; не задържайте заплатите; не използвайте неверни тегла и мерки. Други имат съвсем различно усещане: не кръстосвайте добитък; не засаждайте поле със смесени семена; не носете дреха от смесени вълна и лен; не яжте плодове от първите три години; не яжте кръв; не практикувайте гадаене; не се самонаранявайте.  На пръв поглед тези заповеди нямат нищо общо помежду си: някои са за съвестта, други за политиката и икономиката, а други за чистотата и табутата. Ясно е обаче, че Тората ни казва друго. Те имат нещо общо. Те са за ред, граници, ограничения. [...] Защо тогава точно в тази глава се появяват двете големи заповеди - любовта към ближния и чужденеца? Отговорът е дълбок и далеч от очевиден. Защото тук принадлежи любовта - в подредена вселена. - Канадският психолог Джордан Питърсън наскоро се превърна в един от най-известните обществени интелектуалци на нашето време. Неотдавнашната му книга „Дванадесет правила за живота“ е мащабен бестселър във Великобритания и Америка. Той е имал смелостта да противоречи, предизвиквайки модните заблуди на съвременния Запад. Особено поразително в книгата е правило номер 5: „Не позволявайте на децата ви да правят нещо, което ви кара да не ги харесвате.“ Неговата точка е по-фина, отколкото звучи. Значителен брой родители днес, според него, не успяват да социализират децата си. Те им дават всичко, което искат. Не ги учат на правила. Има, твърди той, сложни причини за това. Някои от тях са свързани с липсата на внимание. Родителите са заети и нямат време за трудната задача да преподават дисциплина. Част от него има връзка с влиятелната, но подвеждаща идея на Жан-Жак Русо, че децата са естествено добри и са направени лоши от обществото и неговите правила. Така че най-добрият начин да отгледате щастливи и креативни деца е да ги оставите да избират за себе си. Отчасти обаче той казва това е така, защото „съвременните родители са просто парализирани от страха, че вече няма да бъдат харесвани или дори обичани от децата си, ако ги накажат по някаква причина“. Те се страхуват да не повредят отношенията си, като кажат „Не“. Те се страхуват от загубата на любовта на децата си. [...] Ясните правила правят сигурни деца и спокойни, разумни родители. Ясните принципи на дисциплината и наказанието балансират милостта и справедливостта, така че социалното развитие и психологическата зрялост да бъдат оптимално насърчавани. Ясните правила и правилната дисциплина помагат на детето, семейството и обществото да установят, поддържат и разширяват реда. Това е всичко, което ни предпазва от хаос (там 113-144). Това е и темата на началната глава на Кедошим: ясни правила, които създават и поддържат социален ред. Именно там принадлежи истинската любов - не сантименталният, самозаблуждаващ се заместител. Без ред любовта само добавя към хаоса. Неразбраната любов може да доведе до пренебрегване на родителите, създавайки разглезени деца с чувство за право, които са предназначени за нещастен, неуспешен, неосъществен възрастен живот. [...] Нейната комбинация от морални, политически, икономически и екологични закони е върховно изявление на вселена от (Божествено създаден) ред, на който ние сме пазители. Но главата не е само за реда. Става дума за хуманизиране на този ред чрез любовта - любовта към ближния и непознатия/чужденеца. И когато Тората казва: „Не мразете, не отмъщавайте и не пазете злоба“, това е необичайно предчувствуване на коментара на Питърсън за негодуванието, завистта и желанието за отмъщение и унищожение. Оттук и променящата живота идея, която отдавна сме забравили: любовта не е достатъчна. Взаимоотношенията се нуждаят от правила. (Covenant and Conversation 5778)

Нехама Лейбович (1905-1997) - [...] По-правдоподобно е обаче мнението, което приема фразата “като себе си” не като квалифицираща степента на любов, а като мотивираща принципа, въплътен в текста - той е като себе си, човек като самия теб. Това е мнението, което Рав Нафтали Херц Визел предлага след анализиране на другите гледни точки: “Думата כמוך (“като себе си”) обикновено не се използва като наречие, а по-скоро като прилагателно, което означава “подобен на теб” - “защото כמוך фараона” (Берешит 44:18), т.е. подобен на фараона; “няма никой толкова проницателен и мъдър כמוך” т.е. подобен на теб в мъдрост и проницателност (там 41:39). По същия начин и тук значението е: “Обичай ближния си, който е като самия теб - като теб, създаден по образ на Бог, човек като самия теб. Това включва цялото човечество, създадено по образ на Бог. Раби Акива се позовава на това в коментара си: “Това е велик принцип в Тората” (Берешит Раба 24), повторен от него в Мишната по следния начин: „Възлюбен е човек, защото е създаден по образ на Бог“ (Пирке авот 3:14). Дори да съгреши, той може да подобри поведението си, защото е създаден по образ на Бог и е надарен със свободна воля и е в състояние да контролира действията си ... Правилният превод на тази фраза е: “Обичай ближния си, защото той е като теб” … Ако означаваше “като себе си”, т.е. трябва да го обичаш, както ти обичаш себе си, тогава бихме могли да игнорираме обяснението на Илел, което всъщност би намалило обхвата на тази максима. Освен това Тората не би указала степента на тази любов, тъй като обичайният еврейски израз за такава идеална любов е, “както той обича собствената си душа”, както Писанието заявява в случая с Давид и Йонатан: “и Йонатан го обичаше като своята собствена душа” (Шмуел алеф 20:17). Съответно, тук текстът трябваше да каже “обичай ближния си като собствената си душа”. Ако всеки евреин трябва да обича ближния си като своята собствена душа, нямаше да има нищо изключително в любовта на Давид и Йонатан, въпреки това Давид заявява в елегията си към Йонатан: “Твоята любов към мен беше изключителна” (Шмуел бет 1:26). Следователно, “כמוך” означава, защото той е такъв, какъвто си ти, и стихът трябва да се разбира в буквалния му смисъл, противно на обяснението на Нахманид.” Това мнение получава допълнителна подкрепа от стих 34 от нашата глава (Ваикра 19): “С чужденеца (גר), който пребивава с вас, ще се държите така, както и с местния, и ще го обичате כמוך, защото сте били чужденци в египетската земя.” Ако “כמוך” посочваше степента на любовта, тогава свързването с робството би било неразбираемо. Обаче това не е така, ако “כמוך” означава този, “който е като теб”, който се нуждае от твоята любов. Така четем по-нататък: “Не потискайте чужденеца, защото познавате душата на чужденеца, защото [самите] вие сте били чужденци в египетската земя (Шмот 23:9). Това изяснява нашия стих: “Отнасяй се с ближния си с любов, защото той е човек като теб, и следователно знаеш неговия стремеж към любов (нужда да бъде обичан). [...] (Июним - Кедошим)

Рав Ицхак Хутнер (1906-1980) [...] Ще започнем със следното - в Тората пише: “обичай приятеля си като себе си”. Рамбан обяснява, че “като себе си” е преувеличение. Той дава две обяснения защо: 1) сърцето на човек не е способно да обича приятеля му като себе си; 2) това е против алахата (закона) гласяща “твоят живот е с предимство пред живота на твоя приятел” (Бава меция 62a). Тези му думи безпокоят сърцата ни и озадачават очите ни. Как можем да кажем за думите на Тората във връзка с една от заповедите, че повелението е формулирано като преувеличение, което е неосновано върху реалния свят?! И също да се каже, че е против закона не аргумент. Както обяснихме преди, чувствата за единство и единственост при човека произлизат от факта, че Адам е бил сътворен сам, за разлика от останалите творения дошли в света “според рода [им]”. Със сигурност заповедта за обич “като себе си” е върха на единството на човек. Невъзможно е да си представим по-високо ниво в единството на човек от любов към другия равна на тази към себе си. Истината е, че приравняването на любовта към приятеля си с тази към себе си е абсолютно невъзможно докато не отворим пред себе си семейното ни дърво започващо с Адам, който бил създаден сам/един. Вече обяснихме, че ограничаването на човек от Бог е най-плътното покритие на идеята за единствеността на  човек и най-бездънното й съкритие. Както казахме, единствеността на човек казва “света е бил сътворен за мен”, а явлението смърт, което е ограничението на човек, противоречи на осъзнаването, че “света е бил сътворен за мен”, защото света продължава да съществува и след смъртта на човек. И по никакъв друг начин човек не може да съживи в душата си осъзнаването, че “света е бил сътворен за мен” освен с интернализирана вяра в оживяването на мъртвите (техият аметим) и премахването на смъртта от света. (С очите си виждаме, че заради отсъствието на вярата в оживяването на мъртвите в светския свят, той не е спрял докато не са свалил стойността на човек до такава степен, че да се приравни с животните.) Излиза, че имаме верига от съкрития, чиито пръстени са преплетени един в друг. Явлението смърт съкрива осъзнаването, че “света е бил създаден за мен”. Така смъртта съкрива единствеността на първия човек, което съкрива единството на човек, което пък затъмнява и съкрива напълно нивото “като себе си” в любовта към другия. И това до такава степен, че предотвратява дори въобразяването на приравняването на любовта към другия с тази към себе си. И първият пръстен от тази верига от съкривания е раната на света - явлението смърт.  В пророчеството се казва: “И в онзи ден Господ ще бъде единен и Името Му единно”. В Талмуда (Псахим 50а) се пита: “А сега да не би [Той] да не е единен?” И отговаря: “Сега за добри новини се казва [благословията] “Благословен да е Добрия и Правещ добро”, а за лоши новини се казва [благословията] “Благословен да е истинният Съдия”. Но в “онзи ден” ще бъде само “Добрия и Правещ добро””.  Лесно е за разбиране, че докато явлението смърт не бъде премахнато от света няма как благословията “истинният Съдия” да бъде отменена, а докато тази благословия се практикува липсва пълно разкритие на “ Господ е единен”. От тук учим невероятна новост. Въпреки, че и днес ние се жертваме за едиността на Бог [позната от] “Господ е единен”, когато става дума за законите на благословиите ние приемаме, че разкритието на “Господ е единен” не е постигнато в сърцето с яснота до такава степен, че да можем да кажем “Добрия и Правещ добро” и за лоши новини. Това отсъствие на яснота създава сегашната ситуация, в която има и “Добрия и Правещия добро”, и съкрива и затъмнява състоянието на единственост на “Добрия и Правещ добро”. И тези съкритие и покритие произтичат от декрета за смърт. [...] (Пахад Ицхак - Шавуот 21)

Рав Йехиел Яаков Вайнберг, Сериде Еш (1884-1966) Казал Раби Йоханан: “[...] Светият, Благословен да е Той, не се радва на падението на злодеите.” И [също] казал Раби Йоханан: “Защо пише: “и не се приближили един до друг цяла нощ” (Шмот 14:20)? Служещите ангели искали да пеят песен [във възхвала на Бог], но Светия, Благословен да е Той казал: “Моите творения се давят, а вие ще пеете песен?!”” (Мегила 10б) [...] Тези думи на Бог отредили съдбата на еврейския народ. За всички поколения и завинаги [тези думи] оставили отпечатъка си върху съзнанието му. От тук нататък еврейския народ няма радост докато творенията на Светия, Благословен да е Той, се давят. Съдбата [на еврейския народ] е свързана със съдбата на цялото човечество. Само когато пълното спасение дойде за цялото човечество ще дойде и празничния ден за еврейския народ, но дотогава на еврейския народ не е разрешено да започват песен на радост. “Творенията Ми се давят, а вие искате да започнете с песни на възхвала? Свидетели сте на това как хиляди, хиляди от Моите създания се давят в море от бедност и сълзи. Та как бихте могли да се радвате, как бихте могли да седите в спокойствие пред гледката на неизразимата бедност намираща сред хората?” Тези думи кънтят в ушите ни като призив (קול קורא), призив към съзнанието на човек, който проглася страданието и бедността на хората. Гласът (קול) на Бог, който призовава (קורא), е останал слепен с душата на евреина и се е превърнал в най-силната и активната й движеща сила. Този кънтеж кънти постоянно в душата на всеки един евреин, това е ехото на онзи глас от небесата, гласа на съпричастие в страданието и еврейското състрадание. Този глас на съпричастие и състрадание е станал ръководната идея на съзнанието му. Еврейското съзнание, (наричан от Мъдреците) ангела на Исраел, не може да се успокои и да остане безразличен към бедността на хората на всяко място, където я намира, на всяко място, където вижда изкривяване на закона, развал на хармонията, законността или свободата - [в такива ситуации] той веднага чува от същността си този глас обявяващ: “творенията Ми се давят в морето…”  От тук [получаваме] ключ за разпознаването на духовния живот на евреина и разширяването на разбирането на курса на еврейския народ сред другите народи. Трагедията на еврейството и еврейския народ е започнала още от разтварянето на Червено море и преминаването им през него. Те са искали да се възрадват на собственото си национално щастие, но не им било дадено, а и те самите не могли.  “Творенията Ми се давят в морето…” - това е, което е определило завинаги еврейската съдба и оставило отпечатъка си в еврейското съзнание. Не са ли еврейската съдба и съзнание обаче едно и също? Чувството за съпричастност е ръководна идея в природата на евреина и е отличителен знак на истинския евреин, както казват Мъдреците: “Този народ има признака - съпричастни са, смирени са и извършват хесед (добри дела)” (Йевамот 79а). Те са били готови да кажат, че непритежаващия тези качества не е евреин и няма еврейска кръв.  От тази гледна точка ще ни се изясни и заповедта “обичай приятеля си като себе си” (Ваикра 19:18). Тази любов не е резултат на самостоятелно желание на сърцето, желание за сливане и смесване в името на съединение с големия свят, а произлиза директно от чувството за състрадание, чувство съчувстващо и разбиращо скръбта оплакваща живота на земята. Прав е философът казал: “Този, който има състрадание към хората ги обича”. Състраданието на евреина не е само чувство, а е мирогледа в живота му и вярата му в единството [на Бог]. Нашият баща Авраам не е бил само първият вярващ в единството [на Бог], а е бил и първият откроил се с това, че вървял по пътя на извършването на цедака и милостиви дела, и станал пример за любовта към човека на практика. [...] (Лифраким, стр. 296-298)

Рав Авраам Ицхак Кук (1865-1935) За да бъде тя разширена до подобаващата й широчина любовта към създанията се нуждае от много усилия. [Това е поради] повърхностността наблюдавана на пръв поглед при недостатъчното приложение [на тази заповед от хората] и от страна на Тората и от страна на приетия етикет. Все едно има съпротивление или поне безразличие към тази любов, която би трябвало да винаги да пълни душата. Най-извисеното ниво на любовта към създанията е любовта към човека и тя трябва да се разпространява върху цялото човечество, въпреки разликите в мнения, религии и вярвания; и въпреки расовите и географските различия. Правилно е да се опитаме да разберем различните народи и населения, доколкото е възможно да научим характеристиките и качествата им, за да знаем как да базираме любовта към хората върху основи приближаващи ни към реализацията й. Само в душа, която е богата на любов към създанията и любов към човечеството, може любовта към [еврейския] народ да се издигне в разкоша на благородството й и духовното и практическото й величие. Тесногръдието водещо до това че виждаме всичко, което е отвъд избрания народ, дори да е извън Израел, като грозно и нечисто, е от тъмните неща, които довеждат до общото разрушаване на основите на духовното добро за светлината, на което желае всяка деликатна душа.  (Мусар авиха, стр. 96)         Рав Исраел Меир Каган, Хафец Хаим (1838-1933) Мъдреците пишат [в гл. 28-ма на Тана Деве Елияу]: Светият, Благословен да е Той, е казал на еврейския народ: “Мои обичани деца, какво искам от вас? Да се обичате един друг, да се уважавате един друг, да имате страхопочитание един към друг; и да не се намира сред вас грях, крадено или нещо друго противно. Затова пише: “‘[Бог] ти е казал, човеко, кое е добро и какво Господ иска от теб - извършването на съд и любов към [извършването на] милост…” (Миха 6:8).      Виждаме от тук, че единството сред еврейския народ е приятно на Бог. Така и виждаме при лидерите на колената [в пустинята], както ще обясним.      Ще обясня малко на какво е подобно това. [Подобно е] на един богаташ, който нямало друг богат като него в целия свят. Той имал няколко синове и всички те били големи търговци с добри идеи как да станат по-богати. Всеки брат завиждал много на другия и всеки един от тях искал да е по-богат от другия. Един мъдрец веднъж им казал: “Защо се мъчите толкова всеки за себе си? Няма край на вашите усилия - всеки един от вас завижда на другия и кой знае как всичко това ще завърши. По-добре да се обичате един друг и да бъдете като един човек, който обича всичките части на тялото си, сред които няма завист и омраза. Тогава ще бъдете обичани от баща си като единствено дете родило му се на стари години. И цялото му богатство ще бъде за всички ви. А богатството му ще стигне и на вас и на вашите потомци до края на поколенията. Така и Бог, той е нашия Баща, на Когото принадлежат “величието, силата, разкоша [...] както всичко, което е на небето и на земята” (Дивре аямим алеф 29:11). И едно от Имената Му е שדי (Ша-дай), което ни казва за това, че има достатъчното (שדי - шедай) за всяко създание в Неговото управление.     При построяването на Мишкана всички са имали същото намерение - да извършат волята на Бог. При завършването на Мишкана, когато се случило и неговото посвещаване, всеки един за себе си се е опитвал да измисли как да извърши волята на Бог. Нетанел бен Цуар, лидерът на коляното Исахар, предложил подаръците им [към посвещаването на Мишкана] да бъдат едни и същи и да не добавят към това, което другия принася. По този начин те нямало да завиждат един на друг, когато един даде повече от другия, както намираме при Каин и Евел. И Бог получил удоволствие от това до такава степен, че им казал: “Вие направихте така, за да се обичате един друг и да няма завист сред вас. Вземете Ме и Мен сред вас, а Аз ще ви дам Шабата Си". Това е приведено в Мидраша.

Рав Давид Цви Хофман (1843-1921) “Обичай (на) приятеля си” е със сигурност по-различно от “обичай приятеля си” - става дума за любов изразяваща се в действия, т.е. извършването на добри дела спрямо другия. Относно Бог пише: “Обичай Бог”, защото всеки е способен да обича Бог с цялото си сърце, тъй като за това е достатъчно просто човек да познае Бог. Не всеки, обаче, е способен да обича всеки човек дори този, който не му е приятен. Извършването на добри дела спрямо другите, обаче, е задължение, което е възможно да се изпълни спрямо всеки човек по същия начин, по който човек прави само добро за себе си. Затова Илел превежда този стих така: “Това, което е омразно на теб, не прави на приятеля си”. Той набляга върху думата “прави”, а не върху промяната от заповедна форма към забраняваща формулировка, въпреки че и това има значение. Менделсон е бил прав подчертавайки, че Тората има предвид само качеството на любовта, а не количеството й. Когато става дума за количество то човек винаги ще прави повече добри дела за себе си отколкото прави за приятеля си. Качеството обаче следва да бъде същото като това, на което прави за себе си. [...] Така излиза, че тази заповед не е неограничена. Въпреки това, отказа от егоизма, т.е. неправенето на омразното за нас, е същността на Тората. Но това не е нещо, което може да се повери на разбирането на всеки един човек. Върховната мъдрост следва да ни напъти да разберем какво е “омразно” и какво следва да бъде мразено и кое е вредно за нас и за целия свят. “Аз съм Бог” - единния Баща на цялото човечество, Той ни обединява като братя и синове на един народ. (Радац Хофман ал атора) Рав Яаков Цви Мекленбург (1785-1865) “Обичай приятеля си като себе си”. Всички видове добро и милост, които човек реши, че заслужава да получи от приятеля си, той следва да направи за “приятеля си” т.е. всеки човек. Да речем, Реувен може да си каже, че очаква следните неща от приятеля си Шимон: 1) да го обича истински, а да не се преструва; 2) винаги да го уважава, както казват Мъдреците: “уважението към приятеля ти да бъде като това към учителя ти” (Пирке авот 4:12) ; [...] И така Реувен може да реши, че очаква и много други неща от Шимон. Но той няма да реши, че Шимон заради любовта си към него следва да му даде всичките си пари и имущество. Реувен не би поискал нещо такова, защото това върви против разума. Излиза, че всички неща, които Реувен решава, че очаква от Шимон, същите тях той трябва да направи за Шимон. Така той ще изпълни заповедта за обич напълно. Това не включва да даде на Шимон всичките си пари, имущество, недвижимост и т.н., защото не очаква това от Шимон. И това е “обичай приятеля си като себе си” т.е. любовта към приятеля ти да е по същия начин, който ти очакваш от него.      Сега вече няма да се затрудниш в това, което е затруднило коментаторите относно този стих - как може Тората да заповяда нещо, което е толкова против природата на човек и не е по силите му да изпълни? [...] Излиза, че значението думата כמוך е по-скоро “както ти” и сказуемото, в случая искането за любов от страна на другия липсва. Заради това смятам, че в думата כמוך се съдържа и още едно понятие - желанието и копнението за нещо. Подобно на корена, който срещаме в следното изречение: “моята плът копнее (כמה) за Теб” (Теилим 63:2). И в думата כמוך се крият едновременно и двата корена (“както” и “желание/копнение”) и съответно значението й е “както и ти желаеш/копнееш”. (Актав веакабала - Ваикра 19:18) Рав Йосеф Хаим (1835-1909) Как може Тората да ни заповяда да обичаме другия като себе си? Трябва да разберем, че всеки един може да е прераждане на някой от нашето семейство и всъщност да излезе, че сме от същата “плът”. Този човек може да е нашия син, нашите баща или майка, или нашите брат или сестра. В предишното му прераждане той е бил нашата кръв и плът и това остава своя отпечатък върху душата и в следващите прераждания. (Бен иш хай - Друшим)

тринадесетте качества Встъпление ШМОТ 33 (18) И каза: “Покажи ми моля славата Ти.” (19) И каза: “Аз ще накарам всичкото Ми добро да премине пред лицето ти, и ще призова в името на Господ пред теб, и ще съм благосклонен, към когото бъда благосклонен, и ще се смиля, над когото се смиля.” (20) И каза: “Няма да можеш да видиш лика Ми, защото не ще ме види човек и оживее.” [...] ШМОТ 34 (5) И се спусна Господ в облак и застана с него там, и призова в името на Господ. (6) И премина Господ пред лицето му и призова: “Господи, Господи, Бог, милостив и състрадателен, дълготърпелив, и много добър и верен, (7) пазещ добро до хилядното [поколение], понасящ беззаконието, и бунта, и греха, и пречистващ, но не пречистващ [напълно], припомнящ беззаконието на родителите на децата и децата на децата, на третото и четвъртото [поколение].” (8) И побърза Моше и падна на земята и се поклони, (9) и каза: “Ако сега съм намерил благоволение в очите Ти, Господи, да тръгне сега Господ сред нас, защото народ твърдоглав е той, и прости беззаконието ни и греховността ни, и ни наследи.” (10) И каза: “Ето, Аз отсичам съюз - пред целия ти народ ще извърша чудеса, които не са били създадени по цялата земя и у всичките народи…” РОШ АШАНА 17б “И премина Господ пред лицето му и призова” (Шмот 34:6) - казал Раби Йоханан: “Ако не беше написано в стиха, нямаше да може да се каже. Учи ни, че се загърнал Светият, Благословен да е Той, като хазан, и показал на Моше молитвен ред. Казал му: ‘Всякога, когато Исраел грешат, да извършат пред Мен този ред и Аз ще им простя.’” ТАМ Казал Раби Йеуда: “Съюз е отсечен на тринадесетте качества, че няма бъдат отвърнати с празни ръце, както е казано: ‘Ето, Аз отсичам съюз’ (Шмот 34:10).” БАМИДБАР 14 (17) А сега, да се увеличи моля силата на Господ, както Ти говори казвайки: (18) “Господи, дълготърпелив, и много добър, понасящ беззаконието, греха и бунта, и пречистващ…” КАД АКЕМАХ, РОШ АШАНА, БЕТ И също така ни е намекнато в тази мицва (за тръбенето в шофара) за царуването на Благословения, защото в този ден е създал света и е станал цар, защото няма цар без народ. ПИРКЕ ДЕ-РАБИ ЕЛИЕЗЕР, ГЛ. 3 Веднага се посъветвал Светият, Благословен да е Той, с Тората, [...] за да създаде света Тя му отговорила и казала: “Господарю на света, ако няма войска и няма лагер царя, то над какво царува? И ако няма народ, който да възхвалява царя, то каква е славата на царя?” ПИЮТЪТ “АДОН ОЛАМ” Господарят на света, който царувал преди всяко творение да бъде създадено, когато всичко по Неговата воля било направено, то тогава името Му станало “Цар” станало. БЕРЕШИТ 12:8 И се премести от там на планина на изток от Бет-ел, и опъна шатра, а Бет-ел бе на запад, а Ай на изток; и построи там жертвеник на Господ, и призова (ваикра) в името на Господ. БЕРЕШИТ РАБА 39:16 Учи ни, че заради него името на Господ станало споменавано (икри) от всички творения. Друго обяснение - “и призова” - започнал да приобщава прозелити и да ги вкарва под крилете на Шехината (Божественото присъствие). БАМИДБАР 14 (17) А сега, да се увеличи (игдал) моля силата на Господ, както Ти говори казвайки: (18) “Господи, дълготърпелив, и много добър, понасящ беззаконието, греха и бунта, и пречистващ…” МОЛИТВАТА “КАДИШ” Да се увеличи (итгадал) и освети великото Му Име.

Рав Елияу Елиезер Деслер (1892-1953) Всеки човек притежава искра на силата на даването, защото силата на вземането не може да я премахне. Ако не беше така то светът щеше да се унищожи, защото хората нямаше да се женят и да отглеждат деца. Заради това Бог, Благословен да е Той, отредил тази искра никога да не изчезва от хората. Тъй като, обаче, хората не дават много те избират тези, които са им приятни и им дават на тях, правят им добро и ги обичат. Тези хора [които са им приятни] възприемат за приятели и близки, а всички останали хора възприемат за чужди и [само] взимат от тях, състезават се с тях и ги грабят колкото могат.      Човек следва да се замисли за това, че на когото дава него и ще заобича, и ще придобие част в него и ще се “прилепи” до него. Тогава той ще осъзнае, че това че го смята за чужд е само, защото още не му е дал нещо и не му е направил добро. Ако човек започне да прави добро за всеки, когото намери, то ще почувства как всички са негови приятели и близки. Тъй като той ще има част от всички тях и същността му се е разпространила сред всички тях. Човека, който стигне до това възвишено ниво разбира заповедта на Тората “обичай приятеля си като себе с “ в простото й значение - наистина “като себе си” без никаква разлика, защото в душата си ще намери себе си и приятеля си. Рав Натан Цви Финкел, Алтер от Слободка (1849-1927) За да оценим заповедта “обичай приятеля си като себе си” задълбочено трябва да се задълбочим първо в познаването на величието и важността на човека. Такова опознаване не се нуждае в задълбочен философски размисъл, защото тази заповед е заповядана на всеки, а не всеки е задължен или може да бъде философ. Истинското познаване на същността и величието може да дойде от правилен поглед върху същността и параметрите на заповедите на Тората. Трябва да добавим едно просто и разбрано само по себе си правило - всеки вярващ в Бог и Неговата Тора знае и разбира с яснота, че заповедите на Бог не са поставени върху човек, за да правят живота му по-тежък. Признаваме с пълни уста, че Тората и заповедите й, и дори тези които не разбираме, са ни дадени заради любовта, с която Бог ни обича, и че в тях са скрити живота и доброто. Това разбиране ни води до още едно разбиране - всички заповеди, в които човек е задължен, той има силата да ги изпълни и не са отвъд възможностите му. Само върху някой, който е мразен, се поставя задължение отвъд възможностите му, а не върху някой, който е обичан. Ако Бог е заповядал на човек Тората, която “мярката й е по-дълга от земята и по-широка от морето” (Йов 11:9) - 613 заповеди с разклонения и разклонения на разклоненията и безброй задължения свързани със сърцата, то разбираме от това, че и силите и възможностите на човек са неограничени. След размишление върху думите на Тората постигаме осъзнаване на стойността на човек, а след осъзнаването на стойността на човек ще постигнем дълбочината на осъзнаването на заповедта за любов.     Виждаме от Мъдреците, че след размишление върху думите на Тората стигаме до заключението, че човек е задължен да се пита “кога делата ми ще стигнат делата на Авраам, Ицхак и Яаков” (Тана Деве Елияу 25). С осъзнаването на себестойността си той трябва да почувства, че докато делата му не настигнат делата на праотците той не е изпълнил задължението си. Тази идея може да ни изглежда преувеличена. Възможно ли е всеки един да стигне до нивото на праотците, че чак да се държи отговорен за това?  Разрешено ни ли е дори да си помислим нещо такова? Не е ли това проява на силна горделивост? Не е ли това накърняване на честта на тези велики хора? Виждаме, че Мъдреците силно подчертават в думите си да не си помислим, че това се отнася само за големите мъдреци и праведници, а се отнася за всеки един евреин, дори най-обикновения от обикновените и най-простоватия от простоватите. И не само, че е разрешено да си каже така ами е задължен в това - с истинско задължение...

Рав Исраел Салантер (1810-1893)  Заповедта “обичай приятеля си като себе си” включва в себе си и любовта към себе си. Защото ако човек не познава собствените си добри качества и не се обича, то защо [Бог] би заповядал “обичай приятеля си - като себе си”? Рав Симха Зисел Зив, Алтер от Келм (1824-1898) Няма нищо друго, с което човек да може да изпълни десетки хиляди заповеди всяка секунда, защото тази заповед се отнася поотделно към всеки друг евреин. Заради това, склонността ни към злото (йецер ара) се бори с човек с пълна сила, за да го лиши от такава съкровищница намираща се във всяка секунда.  Виждаме в Талмуда, че греха на безпричинната омраза е по-тежък от идолопоклонничеството, кръвосмешението и убийството. Заради великите ни грехове този грях “танцува” сред нас до такава степен, че дори хора с добри качества, които с лекота извършват цедака и добри дела и които са далеч от горделивостта, се хващат в капана на този грях да се радват на падението на приятеля им. Успеха и честта му им тежи и със сигурност не се радват в неговото добро. А виждаме, че стиха казва “обичай приятеля си като себе си” и това е основата на всички добри качества. И този, който не полага усилия да стигне любов към създанията ще се провали, не дай Боже, в Геенома на омразата към създанията, защото човешката природа клони към [омразата]. И специално такъв човек, чиято природа е вкоренена в [омразата], не дай Боже, провежда всеки ден в идолопоклонничество, кръвосмешение, убийство и по-лошо. Известно е, че Мъдреците казват в Талмуда: “[Бог казва:] казвайте пред Мен стиховете свързани с царуването Ми, за да Ме коронясате като Цар над вас” (Рош ашана 34б). Ако погледнем на силата на царуването на цар от плът и кръв то ще видим, че тя зависи от единството на поданиците му в службата му. Така просъществува едно царство. Ако обаче се появи разединение сред поданиците то силата на царството ще изчезне и обществото се срива, както казват Мъдреците: “ако не бе страха от властите то хората щяха да поглъщат един друг” (Пирке авот 3:2). Съответно единството на поданиците е просъществуването на царството.      Рабейну Там е написал, че трябва да взимаме примери от земните царувания за Небесното Царуване. Така ще разберем, че основата зад “за да Ме коронясате като Цар над вас”  е единството на слугите Му, Благословен да е Той. Както пише: “И ще има сред Йешурун Цар” - кога? - “когато се съберат главите на народа и бъдат заедно колената на Исраел” (Ялкут Дварим 33:5). И знаем, че за Бог скритото е открито. Затова сме задължени преди Деня на съда (Рош ашана) да приемем върху себе си да се занимаваме със заповедта “обичай приятеля си като себе си” и така ще постигнем единство сред слугите на Бог, Благословен да е Той. По този начин ще можем да произнесем стиховете свързани с царуването на Бог подобаващо. И ако, не дай Боже, имаме в ръцете си греха на омразата към създанията то как няма да се срамуваме от това, че лъжем Бог молейки се “царувай над целия свят със славата Ти” докато самите ние не сме приели царството Му напълно.     Следва да приемем върху себе си да се занимаваме с любов към създанията и единство. Така малко по малко ще подобрим пътя си и поне малко може да се каже, че сме направили разкаяние за това. И кой може да предвиди величието на заслугата за нас и целия свят като постигнем да имаме група хора занимаващи се с това през цялата година. И да не си казва човек, че е много трудно. Освен, че това е декрет от Бог това е и нещо, което можем да се надяваме ще се промени в нас ако с постоянство размишляваме върху него. С времето ще стане по-лесно и по-лесно и ще ни радва много.   Рав Йерухам Левовиц, (1873-1936) Мъдреците разкaзват за неевреин, който дошъл при Илел и го помолил да го научи на цялата Тора докато стои на един крак. [Илел] му казал: “Това което е омразно на теб не прави на твоя приятел.”  Не произлиза ли това от заповедта “обичай приятеля си като себе си? Тогава защо Илел променя формулировката в негатив?

Рав Исраел бен Елиезер, Баал Шем Тов Небето и земята ще бъдат мои свидетели - имаше тежко дело в Небесния съд срещу един “обикновен евреин”, който единствено знаел да се моли и чете Теилим, но и се отличавал с любовта си към други евреи, на която отдавал всичките си сили. В мисъл: винаги мислейки за Аават Исраел. В реч: говорейки за Аават Исраел. В действие: помагал на всеки евреин според силите си. Той страдал в страданието на всеки евреин и еврейка; и се радвал в радостта им. В Небесния съд отредили неговия дял в Ган Еден да бъде сред праведниците. (Кетер Шем Тов 150) Рав Шнеор Залман от Ляди (1745-1812) Пише: “И ще обичаш Господ, твоя Бог, със цялото си сърце”. Бог ни прощава [за непълната] любов към Него, заради Аават Исраел. (Сефер асихот 5702, стр. 12) Има любов към Бог, любов към Тората и любов помежду еврейския народ (Аават Исраел) [...] Аават Исраел е най-възвишената от тях, защото всички те са включени в нея. Когато има Аават Исраел то естествено е, че има любов към Бог и любов към Тората. Когато, обаче, има любов към Бог, възможно е да отсъства любов към Тората. А когато има любов към Тората е възможно да няма Аават Исраел. (Сефер асихот 5705, стр. 120) Рав Нахман от Уман (1772-1810) “Обичай приятеля си като себе си, Аз съм Бог” - Тоест, трябва да приемете с любов всички неприятности и страдания, които ви идват по пътя. Защото е редно да знаете, че съизмеримо с вашите дела - въпреки всички страдания и неприятности, които изпитвате - Той все пак се отнася към вас със състрадание. Защото заслужавате все повече и повече [страдания и наказания], не дай Боже, съизмерими с делата ви. Това е значението на: “обичай приятеля” (реа) - трябва да обичате злото (ра), което идва при вас. Неприятностите и страданията, които ви идват, не дай Боже, приемете ги с любов. Причината е: “като себе си” - това е като себе си; тоест, съизмеримо с вашите дела - “Аз съм Бог” - Господарят на състраданието. Въпреки [вашите лоши дела] се отнасям към вас със състрадание. Рав Шалом от Белц, Сар Шалом (1781-1855) “Обичай приятеля си като себе си” - наистина изглежда, че е много трудно човек да стигне до такова ниво, че да обича приятеля си като себе си. Всъщност, ако човек е смирен (שפל) в своите очи е много лесно да стигне до това ниво. Когато той размишлява върху това как неговия приятел е по-велик от него и богатството и величието му са по-заслужени, то естествено е че човек няма да може да се въздържи от това да му помогне, с каквото може, и да го обича като себе си. [Виждаме], че буквите съседни на буквите на думата רעך(приятеля си) образуват думата שפל (смирен/принизен). И това е казаното (букв.) “обичай НА приятеля си” - обичай и избери буквите съседни НА буквите на רעך (приятеля си) т.е. Бъди смирен в твоите очи и тогава ще можеш да заобичаш приятеля си като себе си. Рав Йехезкел от Козмир (1772-1856) “Обичай приятеля си като себе си. Казал Раби Акива: Това е голямо правило в Тората”. Само когато изучаването на Тората води до Аават Исраел, “обичай приятеля си като себе си”, това е доказателство, че изучаването му е правилно - т.е. Голямо правило в [изучаването] Тората. (Торат Йехезкел) Рав Исраел от Ружин (1796-1850) Когато заобичаш приятеля си с истинска любов - като себе си - тогава Бог все едно си казва: “Сред такива двама приятели Аз искам да съм все едно третия” - [и това е] “Аз съм Бог”. (Раматаим цофим)

Рав Менахем Нахум от Чернобил (1730-1797) И дори да виждаш в приятеля си нещо зло, намрази злото в него, но неговата Божествена частица обичай много - като собствената си душа. Защото Баал Шем Тов казал, че абсолютния праведник, в чието сърце няма зло, не вижда нищо зло в друг човек. Този, който вижда някакво зло в своя приятел, е подобен на гледащия в огледало. Ако лицето му е мръсно, то ще види в огледалото [мръсно лице]. Ако лицето му е чисто, обаче, няма да види в огледалото никаква нечистота, защото какъвто е той това и ще види. Това е “обичай приятеля си като себе си” - “като себе си” значи, че по същия начин както ако човек знае за съществуването на някакво зло в себе си той не мрази себе си, а злото в него, така [следва да се отнася] и като става дума за приятеля му. Защото в края на деня всичко е едно и нали и неговия приятел има Божествена частица като него и има буква в Тората. (Меор Енаим - Хукат) Рав Елимелех от Лиженск (1717-1787) “Обичай приятеля си като себе си” - пише в свещената книга Зоар, че душата има тънка дреха, която носи в Ган Еден и [тази дреха] е подобна на частите на тялото. Душата винаги иска да обича Бог, Благословен да е Той, само че тялото, което е [създадено] от плътна материя, й пречи. [И затова] Бог заповядал “обичай приятеля си като себе си”, [а знаем че] Бог е наречен “приятел”, както пише “твоя Приятел и приятеля на твоя баща” (Мишле 27:10). “Като себе си” означава, както душата, която е “като теб” т.е. подобна е [на тялото ти] имайки същите “части на тялото”, Го обича с пълна любов, така и ти, тяло, съгласи се с нея и заобичай Бог с истинска любов. (Ноам Елимелех - Осафот ликуте шошана) Рав Пинхас от Корец (1726-1791) Когато някой те унижава и те кара да страдаш трябва да се подсилиш и да го обичаш повече от преди. Една причина е, че има голяма склонност към злото свързана с омраза към него. Поради това [казват Мъдреците в Мидраша]: “обичай приятеля си като себе си - това е голям принцип в Тората” и затова следва да се подсили и да го обича повече. Друга причина - чрез това, че той го обича [въпреки всичко], този човек ще се разкае. Заради това трябва да обичаме дори и грешниците, и само злите им дела да мразим. И наистина, забранено е да се сближаваме с него, но трябва да го обичаме. Чрез тази любов той може би ще се разкае, както пише за Аарон, че “обичал създанията и ги приближавал към Тората” (Пирке авот 1:12). Обяснява се, че чрез това че ги е обичал ги е приближавал към Тората, защото чрез това те ще се разкаят. Тъй като аз го обичам и той ще ме заобича, както пише: “Както водата [отразява] лицето с лице, така и сърцето на човек спрямо [друг] човек” (Мишле 27:19). Така и тъй като аз мразя злите му дела, той ще намрази злите си дела и ще се разкае. Веднъж се случило при Баал Шем Тов, че сина на един праведен човек станал вероотстъпник. Баал Шем Тов заповядал на бащата да обича сина си още повече и заради това накрая той се отказал от вероотстъпничеството си. (Имре Пинхас 7:81) Непълния праведник обича непълния грешник, а пълния праведник обича пълния грешник. (Цитат от негово име)

Рав Самсон Рефаел Хирш (1808-1888) Ваикра 19:18-19: Това е изискване, което можем да изпълним дори във връзка с човек, с когото нямаме афинитет. Защото това изискване на любовта няма нищо общо с личността на другия; не се основава на нито едно от неговите качества. По-скоро основата му е “Аз съм Бог”, 'אני ה. В Името на Бог това задължение е възложено на нас по отношение на всички хора; защото именно Той е дал мисията на всички хора да станат ריעים (приятели) един с друг. Всеки човек трябва да намери в своя ближен приятелство, което е взаимопомощно: Твоят съсед трябва да подобри твоето благополучие, а благополучието на твоя съсед трябва да бъде като твоето благополучие. „Омразното за теб не прави на ближния си (חברך)“ обявява пълното равенство на всички като ръководен принцип за всички наши действия. Призовава ни да търсим благосъстоянието на ближния си, сякаш е наше собствено; да превърнем егоизма и самолюбието в любов и уважение към ближния; и да се научим да обичаме и уважаваме всеки ближен като наш пълен равен. Терминът חברך (твоя приятел), в неговия по-широк смисъл, включва не само всички хора, но и всички същества; и в този по-широк смисъл изказването на Илел е наистина същността на цялата Тора. Защото това е цялото намерение на Тората: Тя ни пази от всичко, което е, несъвместимо с нашето благосъстояние и благополучието на всички останали същества, с които споделяме този свят. В същото време тя също така определя за нас какво е סני (омразно), кое е несъвместимо за нашето благосъстояние и за благосъстоянието на света. Не трябва да разчитаме на своята субективна преценка, на неясните си чувства и ограничено прозрение, за да определим кое е невъобразимо. По-скоро ние трябва да получим от Тората стандарта, разкрит от Божията мъдрост и проницателност. Това е, което Илел нарича „פירושה“ (нейното обяснение); това е обяснението на עליך ועל חברך (за теб, на твоя приятел) което трябва да се научи от Тората. Ако обаче някой интерпретира изказването на Илел като „Не правете на другите това, което не бихте искали другите да правят на вас“, той превръща думите на Илел в поговорка свързана с общото преживяване на човека: „Ако не искате другите да ви навредят, не трябва да им причинявате никаква вреда. Защото насилието поражда насилие, а грешното създава грешно; следователно този, който не би пострадал, не трябва да прави лошо." Но който прави подобно изявление, не само не успява да предаде съдържание на Тора, той изобщо не дава етична стойност. Същността на неговото изказване е просто целесъобразност: изчисляването на личния интерес става за него ръководен принцип на цялото човешко поведение. Структурата на стиховете в тази глава ясно показва, че изказването на Илел זו היא כל התורה כולה ואידך פירושה не е просто метафора, а изразява истина относно естеството на Божията Тора.  Научихме ученията за честност и искреност, истинност и вярност, съвестност, предпазливост и справедливост. Научихме се да пазим и съхраняваме благосъстоянието на съседите си с думи и дела. Научихме се да потискаме всички чувства на омраза и отмъщение. И ние научихме за благочестивата черта на човека: готовността да забрави напълно всяко прегрешение срещу него, което е изтърпял. И накрая, общата сума на задължението за освещаване на социалните взаимоотношения е капсулирана в мицвата за обичане на ближния. Всички тези изисквания за социална святост са разрешени от Божествения печат 'אני ה (Аз съм Бог). Това твърдение изяснява, че тези учения нямат нищо общо с егоистичните мисли или целесъобразност. Те са постановени като последици от истинното осъзнаване на Божественото, следователно уважавай всичко, което съществува и живее, защото света и всичко, което притежаваш, принадлежи на Бог и е свято за Него! Следователно и ние сме способни и задължени да бъдем свети, т.е. да бъдем хора надарени с морална свобода; да бъдем хора подражаващи на своя Създател в истината, справедливостта и любовта.

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция. ИЗТОЧНИК: Рав Меир Симха от Двинск (1843-1926)  Затова пише “обичай приятеля си като себе си, Аз съм Бог” т.е. това, че “приятеля ти е като теб” показва, че “Аз съм Бог”. Редът и възможността показват, че Аз съществувам и не завися от нищо друго. Свободата на избора на човек показва, че сътворих света по Моя воля и без принуда. [Също така и] Провидението, което е с теб, всички те показват, че “Аз съм Бог”.   Друго обяснение - “склонността към злото управлява само това, което очите виждат” (Сота 8а). Това, което очите не виждат, сърцето не копнее за него. Желанието на праведниците, обаче, идва от силата на разума им. Когато той надделее то Божествена светлина свети върху душата и тя желае Божествено приближаване, нещо което не може да бъде усетено от очите, както пише: “човек не ще ме види и оживее” (Шмот 33:20)... Когато душата на праведика надделее над материалното, естествено е той да пожелае Виждащия, Който не се вижда - Бог, истинската цялостност - Източника на мъдростта и цялостността. Ако евреина обича народа си, които са издълбани от същата скала и всички са обиталище за духовността от Провидението, то естествено е да заобича синовете на народа си, които нникога не е виждал. И това казаното “обичай приятеля си като себе си” - как? “Аз съм Бог” - така както ти е заповядано да обичаш Бог, Благословен да е Той, въпреки, че не го виждаш, така и обичай и уважавай душата на евреина, който е далеч от теб и никога не си виждал. Друго обяснение - някои от Мъдреците обясняват, че проявяваната любов може да се връща при обичащия, например тази между бедния получаващ добрина от богатия. Но любовта, която е заради обичания, е причинена от сходство във връзката и ценностите, например любовта между мъдрите. Затова, когато става дума за любовта към Бог, с Когото никой няма реално сходство, излиза, че трябва да Го обичаме с любов, която се връща към нас, но това е ниско ниво на любов и не е в Името на Бог…. Но ако ти следваш пътищата на Бог - “както Той е милостив, така и ти бъди милостив” (Сифри) то получаваш някакво сходство с Него и се уединяваш с качествата Му, и копнееш за Него, защото знаеш че Той е Източника на милостта и мъдростта и всички видове цялостност - и това е истинската любов.     Затова Тората не заповядва другия евреин да бъде обичан за това, че ще уважават, възхваляват или ще ти се отплатят, защото тогава любовта не се свързва с обичания, а с обичащия. Това е любов към себе си… “Обичай приятеля си като себе си” т.е. Сходството ще доведе до любов и причината й ще бъде това, че сте подобни. Това е “като себе си” - на твоето собствено ниво. Помисли си върху това, че и той е потомък на Авраам и е сред слугите на Бог и сред тези, които поддържат знанието за Бог в света. И това е “Аз съм Бог” т.е. Обичта ви трябва да е подобна на тази между Мен и вас, както пише: “И Той обича Яаков” (Малахи 1:2). Това е искренна любов не зависеща от нещо връщащо се при обичащия, защото какво могат те да Ми дадат? Бог не получава благо от никое създание, а е “Господар, който царува от преди света да бъде сътворен”. Така и обичай приятеля си. (Мешех хохма - Кедошим 19:18)

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция. ИЗТОЧНИЦИ: Рав Хаим Йосеф Давид Азулай (1724-1806) Ранните коментатори обясняват “обичай приятеля си като себе си, Аз съм Бог” - когато човек обича приятеля си и приятеля му него то получаваме две обичи, а гематрията на два пъти обич (אהבה) е 26 т.е. [гематрията на четирибуквеното] Име на Бог. И това е “обичай приятеля си като себе си” и твоя приятел ще обича теб [и тогава] “Аз съм Бог”.  Още нещо - “обич” (אהבה) е гематрия “едно” (אחד), защото когато има любов има и единство и Божественото Присъствие е сред хората, както пишат Мъдреците [в Зоара]: “‘И Той в едно’ (Йов 23:13) - Божественото Присъствие се разкрива с едно” т.е. когато има единство, а единството идва от обич, която има същата гематрия като “едно”. (Кисе Давид - друш 13)     Чрез любовта един към друг качеството на съда се трансформира в качеството на милостта. Когато “обичай приятеля си” се изпълнява, то “като себе си” (כמוך), което има същата гематрия като Името Елоким - 86 (אלקים) се превръща в “Аз съм Бог” (‘אני ה).  Друго обяснение - “обичай приятеля си” и в заслуга “като себе си”, което има гематрията на Името Елоким (свързано с качеството на съда), ще се превърне в “Аз съм Бог”, което има същата гематрия с едно отгоре (съответстващо на единността от изпълнението на заповедта). (Руах хаим - друш 16) Рав Пинхас Елияу Хоровиц (1765-1821)  “Oбичай приятеля си като себе си” - Известно е, че всеки занаятчия мрази своя конкурент.  Шивачът мрази шивача, а не търговеца; търговеца мрази търговеца, а не шивача. Тората ни казва [да обичаме] не само този, [когото е лесно да обичаме,] а и другия. Не е достатъчно да обичаш приятеля си, който не е “като теб” т.е. в същата професия и съответно не ти намалява прехраната. Дори той да е в същата професия и понякога да ти намалява прехраната, въпреки това си задължен да го обичаш от цялото си сърце. (Сефер абрит 2:13:21) Същността на обичта към ближните е човек да обича цялото човечество независимо от кой народ или нация, защото [всеки човек] е негово подобие и се занимава с  облагородяването на света - той строи или оре или сади или търгува, той има занаят или размишлява и крои как да запълни нуждите на света, той планира как да помогне нищо да липсва на другите хора, той строи света със своята мъдрост, той изобретява нови уреди и процеси с цел света да просъществува по колкото се може по-цялостен начин. (Сефер абрит 2:13:84)  Рав Исраел Лифшиц (1782-1860) Има четири вида хора.  Казващият “Моето е мое, а твоето е твое” - това е посредствен подход. Други казват, че това е подходът на Седом.  “Моето е твое, а твоето е мое” - това е невежа.  “Моето е твое и твоето е твое” - това е хасид (някой, който върши отвъд очакваното). ‘Моето е мое и твоето е мое” - това е злодеятел. (Пирке авот 5:10) “Това е подходът на Седом” - въпреки това, че приравнява приятеля си със себе си, както пише: “Обичай приятеля си като себе си”, той все пак с поведението си ще премахне обичта между тях, както [се е случило] в Седом. Те престанали да приемат гости въпреки, че знаели че в резултат другите народи ще се отнасят с тях по същия начин. Впоследствие те преминали от едно зло към друго докато не стигнали до там, че се отнасяли зле с бедните. (Тиферет Исраел - Пирке авот 5:10:73)

Рав Елиезер Папо (1785-1828) "Не отмъщавай и не пази злоба и обичай приятеля си като себе си” - защото ако сам на себе си си причиниш вреда то няма да си отмъстиш или да пазиш злоба срещу себе си, а ще си кажеш: ““Аз съм Бог”, който му изпрати тези страдания и той ги получава като изкупление на греховете си.” Така и човек трябва да каже за своя приятел: “Бог му е казал да ме обиди”. Или [друго обяснение]: казано е “Не отмъщавай и не пази злоба”, а “обичай приятеля си” и тогава “като теб Аз съм Бог” - както човек се отнася към другите така и [Бог] се отнася с него; [както казват Мъдреците:] “всеки, който прощава, му се простят всички грехове” (Рош ашана 17а) и “този, който е придирчив [с другите, Бог е] придирчив с него” (Псахим 110б). (Елеф амаген - Кедошим 19:17-18) Царят Шломо казал (Мишле 10:12): „Омразата събужда лоши чувства и любовта прикрива всички неправди.“ Има причини, поради които омразата се събужда между човек и брат му - всички те са безсмислени! Има един вид човек, който мрази, защото другата страна е съгрешила срещу неговото тяло, пари или чест. Освен всичко друго, Тората заповядва (Ваикра 19:18): „Не отмъщавай и не пази злоба“ и някои обясняват, че причината е в това, че другия човек е принуден в действията си и просто прави пратеничеството на Бог, т.е. Бог му е казал да го обиди. Нещастието на неговия мазал е наказанието [на другия] да се достави чрез него. И тъй като това е така, няма причина да мрази приятеля си. Той е като брадвата в ръката на дървосекача.  “От какво може да се оплаче живият човек?  Всеки човек има свои грехове (т.е. това е причината за неговото неблагополучие)!“ (Еха 3:39) Има такъв, който мрази заради ревността и смята, че поминъка му е намален заради приятеля му. Това не е нищо повече от липса на вяра. Има такъв, който мрази, защото виждат че другия човек не върви по правия път. Човек трябва да разбере, че и той има различни недостатъци според нивото си. Всеки бива оценяван според собствения си статус в Божия съд. Може би приятелят му е бил победен от злите си склонности и е нарушил волята на Бог. Ако Бог е дал на самия него добро и го е напътствал по пътя на истината, то не трябва ли да отдава почит на Бог и да бъде старателен в най-малките детайли на заповедите според своите знания и разбиране и помощта, която е получил от Бог, а не да посрамва и мрази брат си в сърцето си. Разрешено е да се мрази само грешник, който след като е бил укоряван няколко пъти продължава за въстава, да ядосва нашия Баща в Небесата и причинява страдание на Небесата. Обаче останалите хора не бива да бъдат мразени. Начинът за премахване на омразата е прилагането на изказването на Мишната (Пирке Авот 1:6) „Оправдай всеки човек.“ Дори ако някой да вижда развалянето на разваления, човек не трябва да го обвинява и ненавижда, тъй като пътя на човека е прав в неговите собствени очи и какво да направи? Не ни остава друго освен да излеем душите си пред Бог, за да го напъти с добър съвет и да го води в кръговете на правдата, в името Му. Ако човек си каже: „Не наказва ли Светият, Благословен е Той, човека, който върви според упорството на сърцето си и това, което е правилно в очите му, защото е трябвало да учи, а не го е направил?“ Можете да отговорите, че това се отнася само за някой, който е придирчив, защото тогава и с него са придирчиви. Обаче, който прощава, прощават му се всичките му грехове (Йома 23а), защото чрез мярката, която човек измерва другите, така той се измерва и от Небесата (Мегила 12б). Освен това човек не трябва да мрази своя приятел, който не е тръгнал по правия път. Защото, ако това е така, той трябва да намрази себе си повече! Кой е достатъчно уверен да каже, че е достигнал дълбочината и ширината на своите способности и че всичко, което може да направи, е постигнал както трябва? Като такъв той не е по-добър от приятеля си и, може би, неговия приятел е по-добър от него според позицията, разбирането и способностите му т.е. от човек на по-ниско ниво се очаква по-малко (Пеле йоец - Аават реим)

Рав Хаим Йосеф Давид Азулай (1724-1806), Рав Елиезер бен Натан (1090-1170) “Обичай приятеля си като себе си” - Ра’аван пише [следното] в неговата книга:  “В [Мидраша] Берешит Раба [пише]: “‘Това е книгата на поколенията (потомството) на Адам’ - Бен Азай казал, че това е голям принцип в Тората, а Раби Акива казва ‘обичай приятеля си като себе си’ е по-голям [принцип] от него [...]”. Смятам, че обяснението е че Бен Азай учи по следния начин - “Това е книгата на потомството на Адам” и всеки човек следва да обича приятеля си все едно той е от неговото потомство т.е [като] неговото дете. Раби Акива пък казва, че човек следва да обича приятеля си като себе си. Бен Азай смята, че човек обича детето си повече от себе си, а Раби Акива смята, че обича повече себе си от детето си. Заради това според Раби Акива ‘обичай приятеля си като себе си’ е по-голям принцип.” Дотук бяха думите [на Ра’аван].  Според мнението на Бен Азай, че човек обича детето си повече от себе си и затова пише “Това е книгата на потомството на Адам” ето, че [в Тората] изрично пише “обичай приятеля си като себе си”! [Как да разбираме това?] Може би той е считал, че задължението е “обичай приятеля си като себе си”, но [въпреки това] е мицва да го обича като детето си и съответно това е казаното “Това е книгата на потомството на Адам” - не като задължение. С разбирането на Бен Азай можем да обясним изречението “Както бащата се смилява над децата си, [така и] Бог се смилява над страхуващите се от Него” (Теилим 103:13) т.е. заради Hеговото смирение, Благословен да е Той, Той ВСЕ ЕДНО се смилява над страхуващите се от Него като баща смиляващ се над децата си. Както намираме при Йеравам, който служил на идоли, обаче когато вдигнал ръка срещу [пророка] Едо тогава ръката му била изсушена (Мелахим алеф 13 гл.). И може би има намек за това [мнение] в самото изречение - “обичай приятеля си като себе си”, но не е задължително като детето си; “Аз съм Бог”, който ви обича “като баща смиляващ се над децата си”.     За [мнението на] Раби Акива, според който човек обича себе си повече от детето си, можем да намерим намек в изречението “Моля вземи сина си, единствения си” (Берешит 22:2), върху което Мъдреците казват в [Мидраша] Ялкут, че [на Авраам] му било казано да жертва [и] себе си. Затова пише “Моля вземи сина си” (קח נא את בנך) и също “единствения си” (את יחידך) т.е. душата си (ср. Теилим 22:21). Според мнението на Бен Азай пък можем да кажем - “ Моля вземи сина си”, когото обичаш повече от себе си, “единствения си” т.е. приготви себе си за това, но първо вземи сина си. И след това [Бог] му казва “сега знам, че ти се страхуваш от Бог и не скри сина си, единствения си от Мен” т.е. от това, че го направи на “сина си” стана ясно, че би ми дал и “единствения си” - душата си. (Хомат анах - Кедошим 7) Рав Йонатан Ейбешуц (1690-1764) Преди да започне да се моли човек следва да прости на всеки, който му е направил зло. И да не се настройва за съд срещу, когото и да било, а да се отнесе с него отвъд буквата на закона - с любов и милост (т.е. въпреки, че закона е на негова страна той следва да му прости). И няма нужда да добавяме, че следва да премахне омразата, завистта, въжделението и неправомерното преследване на чест, защото това е ясно, защото как би могъл да влезе при Царя с изцапани дрехи. Няма по-голяма мръсотия от тези жалки и противни качества. Това включва и омразата към някой, който го е обидил, окрал или нещо подобно - всичко трябва да премахне от сърцето си. Затова Аризал (Рав Ицхак Лурия) е написал, че следва да приеме върху себе си заповедта “обичай приятеля си като себе си” т.е. да прости на всеки човек и да се отнесе с него отвъд буквата на закона. Защото Бог се отнася с нас мяра за мяра. И дори той да премахне от сърцето си гнева към и конфликта с приятеля си то ако не се отнесе с него отвъд буквата на закона как [очаква] Бог да се отнесе с него отвъд буквата на закона.

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция. ИЗТОЧНИЦИ: БИНА ЛЕИТИМ - Рав Азаря Пиго (1579-1647) Според мен заповедта ни казва да не правим това, което ни е омразно на нас, било то на истински ближен (т.е. човек), било то на Него, Благословен да е Той, както пише Шломо: “Не изоставяй своя Приятел и Приятеля на твоя баща” (Мишле 27:10). Защото има трима партньори в [създаването на] човек - бащата, майката и Бог (Трактат Нида 31а), Който е някак си уподобен на твоя [истински] приятел. Заради великата Му доброта, Той първо казва: “Не отмъщавай и не пази злоба срещу синовете на своя народ” т.е. срещу истинския ти приятел. Обичай ги дори те да не се отнасят добре с теб и не им отмъщавай и не пази злоба срещу тях. По същия начин обичай този Приятел, който не е истински приятел (т.е. човек), а е “като теб” (כמוך) и е подобен на теб, защото Той е разрешил на устата да ви уподоби. И кой е Той? Изречението пояснява: “Аз съм Бог” - Аз съм Приятеля, който ще бъда като теб и както ти искаш да следват заповедите ти така и Аз заслужавам да ме обичаш и да следваш заповедите Ми. И Той започнал с нещата свързани с човек преди тези свързани с Него, Благословен да е Той, заради великата му доброта. Пример за това виждаме в историята за изсушаването на ръката на Йеравам, който посегнал на пророка (Мелахим алеф 13 гл.). (Друш 68) ТОМЕР ДЕВОРА - Рав Моше Кордоверо (1522-1570) “Еврейският народ са гаранти един за друг” (Сифра, Бехукотай 7:5) - причината е, че всеки един има част [от душата] на другия, и когато единия съгреши той вреди на себе си и на частта от себе си, която е в приятеля му. Излиза, че от страна на тази част на душата [,която е в приятеля му,] приятеля му е гарант за него. Съответно те са като сродени един с друг (букв. от една плът). Затова е подобаващо човек да желае благополучието на приятеля си, да не му завижда и уважението му да му е важно като неговото, защото той наистина е той (т.е. неговия приятел). И заради това ни е заповядано да обичаме ближния като себе си. И съответно е подобаващо човек да иска успеха на приятеля си и въобще да не говори за неговите недостатъци и да не иска да има такива. По същия начин както Бог не желае да имаме недостатъци и страдание поради нашата близост [с Него] така и човек не следва да желае приятеля му да има недостатъци, страдание или падение. И ако такива му се случат (т.е. на неговия приятел) то той следва да му е тежко от това все едно му се случват на него. И така и когато му се случва добро [той следва да се радва все едно се случва на него]. (Първа глава)  ШНЕ ЛУХОТ АБРИТ (ШЛА) - Рав Йешая Хоровиц (1558(?)-1630) Коментаторите пишат, че в Десетте заповеди има 620 букви [...]. 613 от тях съответстват на 613те заповеди, всяка буква на заповед. Идеята на останалите седем е била дискутирана от ранните автори - някои казват, че съответстват на седем заповеди от Мъдреците, а други дават други предположения (като например седем дни от седмицата, през които да се изпълняват). Обаче най-доброто обяснение е това, че последните седем букви изписват думите “на твоя приятел” (אשר לרעך) и това е крака, върху който стои цялата Тора, т.е. 613те заповеди. Като това в Трактат Шабат (31а), където Илел научил гера на цялата Тора върху един крак: “Това, което е омразно на теб не прави на другия”. И Раши там обяснява: “Не изоставяй своя Приятел и Приятеля на твоя баща” (Мишле 27:10) - това е Светия благословен да е той. Недей да нарушаваш волята му по същия начин както на теб ти е омразно приятеля ти да нарушава твоята воля. Друго обяснение: Твоят приятел, така както и звучи. Като например кражба, грабеж, прелюбодейство и повечето заповеди.(Ша’ар аотиот - от Бет - брит)

Рав Доса а-Йевани (“Гръкът”) - (ок. 1370 г., Видин - ок. 1420г., Болоня?) - ученик на Рав Шалом от [Винер] Нойщат, колега на Ма’арил, и автор на коментар върху Тората (ок. 1410 г.) Базирано на наскоро публикувана част от коментара му. Шлах 1 БАМИДБАР 13 (4) И това бяха имената им: от коляното Реувен - Шамуа бен Закур. (5) От коляното Шимон - Шафат бен Хори. (6) От коляното Йеуда - Калев бен Йефуне. (7) От коляното Исахар - Иг’ал бен Йосеф. (8) От коляното Ефраим - Ошеа бин Нун. (9) От коляното Бинямин - Палти бен Рафу. (10) От коляното Зевулун - Гадиел бен Соди. (11) От коляното Йосеф, от коляното Менаше - Гади бен Суси. [...] БЕРЕШИТ 37:2 Това са поколенията на Яаков: Йосеф на седемнадесет години пасеше с братята си стадото овце, и той беше момък със синовете на Бил’а и със синовете на Зилпа, жените на баща му; и донасяше Йосеф злата им мълва (дибатам\דבתם) на баща им. БАМИДБАР 34 (16) И говори Господ на Моше, казвайки: (17) “Това са имената на мъжете, които ще ви раздадат земята в наследство: Ел’азар коенът и Йеошуа бин Нун. (18) И по един предводител от всяко коляно ще вземете, за да раздадат земята в наследство. (19) И това са имената на мъжете: от коляното Йеуда - Калев бен Йефуне. [...] (23) От децата на Йосеф: от коляното на децата на Менаше, предводителят е Ханиел бен Ефод. (24) А от коляното на децата на Ефраим, предводителят е Кемуел бен Шифтан. ШМОТ 13:19 И взе Моше костите на Йосеф със себе си, защото той бе заклел синовете на Исраел, казвайки: “Ще ви обърне внимание Бог, та вдигнете костите ми от тук с вас.” [...] 2 БАМИДБАР 13:32 И разнесоха мълва за земята. БАМИДБАР 13:18 И ще видите земята каква е тя, и народа, който я обитава, дали е силен или слаб, малък и многоброен. БАМИДБАР 14 (6) А Йеошуа бин Нун и Калев бен Йефуне, от разузнаващите земята, разкъсаха дрехите си. (7) И казаха на цялата общност на Децата на Исраел, казвайки: “Земята, която прекосихме, за да я разузнаем, много, много добра земя е.” БАМИДБАР 13 (30) И накара да замълчи Калев народа пред Моше, и каза: “Нека да се качим и да я овладеем, защото наистина можем да я преодолеем!” (31) А хората, които се качиха с него, казаха: “Няма да можем да надмогнем народа, защото по-силен е от нас.” СОТА 35а Казал Раби Ханина бар Папа: “Голямо нещо казали разузнавачите в този момент. “Защото по силен е от нас (мимену),” не чети “от нас” (мимену), а “от Него” (мимену) - все едно дори Домакинът не може да извади своите вещи от там. 3 БАМИДБАР 14 (11) И каза Господ на Моше: “Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да вярват в Мен, във всичките знаци, които направих сред него? (12) Ще го ударя с мор и ще го лиша от наследство, и ще направя теб народ по-велик и могъщ от него.” РАШИ, там “И ще го лиша от наследство” - [...] а ако попиташ какво ще направя относно клетвата към праотците? “И ще те направя теб народ по-велик” - нали и ти си от потомството им. (Мидраш Танхума) ШМОТ 32:26 И застана Моше пред портите на лагера, и каза: “Който е за Господ, при мен!” И се събраха при него всичките синове на Леви. БАМИДБАР 1:49 Само коляното Леви не преброявай, и главите им не повдигай, [за да ги броиш] сред Децата на Исраел. РАШИ, там [...] Предвидил е Светият, Благословен да е Той, че ще има указ срещу преброените от двадесет години и нагоре да умрат в пустинята. Казал: “Да не бъдат тези включени, защото те са Мои, тъй като не сгрешили с телеца (Бава батра 121) ДЕВАРИМ 1:23 И ми се стори това за добро, и взех от вас дванадесет мъже, по един на коляно. РАШИ, там [...] “дванадесет мъже, по един на коляно” - това ни казва, че коляното Леви не били с тях. (Сифре) ШМОТ 16:28 И каза Господ на Моше: “Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и ученията Ми?” РАШИ, там Като поговорката: заедно с тръните загива и разораното. Заради грешниците биват опозорени и добрите. Изображението е снимка на ръкописа на коментара на Рав Доса а-Йевани върху парашат Шлах.

[Барайтата] учи: Три неща направил Моше по свой замисъл и неговия замисъл бил в съгласие със замисъла на Бог. 1) [В периода, в който си общувал с Бог] той се отделил от жена си; 2) той счупил скрижалите [на Завета]; 3) той добавил един ден [към дните на отделението преди получаването на Тората][...] “Той добавил един ден” - какво е изтълкувал? Това, което пише: “И ще [им кажеш да] се приготвят днес и утре” (Шмот 19:10) - “днес” е както “утре” т.е. както утрешния ден включва нощта си така и днешния днес следва да включва нощта си. Но тъй като нощта [на днешния ден] е минала разбираме, че става дума за два дена от днес. Неговият замисъл бил в съгласие със замисъла на Бог, защото [виждаме, че] Божественото присъствие не се разкрило до Шабат. (Йевамот 62а) И нарече Бог светлината ден, а мрака [Той] нарече нощ, и беше вечер и беше ден, един ден. (Берешит 1:5) Докато земята съществува, то времето за посев и времето за събиране на реколтата, студа и жегата, лятото и зимата, деня и нощта няма да престанат. (Берешит 8:22) Байтусеите казвали, че Шавуот се пада след Шабат. Рабан Йоханан бен Закай се присъединил към дискусията им и казал: “Полудели! Откъде ви е дошло това?” Нито един от тях не отговорил. Само един старец бърборейки му казал: “Нашият учител Моше обичал еврейския народ. Той знаел, че Шавуот е един ден, но станал и постановил [Шавуот да се пада] след Шабат, за да се наслаждава еврейския народ два дена. [Рабан Йоханан бен Закай му отговорил като му] цитирал следното изречение: ““Единайсет дни от Хорев през планината Сеир” (Дварим 1:2) - ако нашият учител Моше обичал еврейския народ то защо ги забавил четиридесет години в пустинята?” [Стареца] му отговорил: “Така ли ще отхвърлиш [казаното от мен]?” Казал му [Рабан Йоханан бен Закай]: “Луд, няма ли нашата цялостна Тора да бъде поне като вашата безсмислена реч? В едно изречение пише: “Ще преброите петдесет дни” (Ваикра 23:16), а в друго пише: “Седем пълни седмици ще бъдат”. Как така? Тук ако Песах се падне на Шабат, а тук ако Песах се падне по средата на седмицата.” (Менахот 65а) Сега, когато имаме установен календар, защо спазваме два празнични дни? Защото изпратиха от Израел [послание]: “Внимавайте с традицията на вашите бащи, която имате. Някога може да има преследвания и календара да се изгуби. (Беца 4б) За да няма разлика между празниците, Мъдреците постановили, че на всяко място до което не стигат пратениците за Тишре се спазват два дни, дори празника Шавуот. (Кидуш аходеш 3:12)

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция. ИЗТОЧНИЦИ: РАБЕЙНУ БЕХАЙЕ “Не лъжесвидетелствай срещу твоя приятел (ברעך)” (Шмот 20:13) -  не пише “срещу твоя брат (אחיך)”, както пише “не взимай лихва от твоя брат (אחיך)” (Дварим 23:20) и други подобни. Тук са включени всички народи. И така намираме и в това изречение: “и всеки ще помоли от приятеля си (רעהו)” (Шмот 11:2), а в него става дума за египтяните.  РАМБАМ Двеста и шестата [повеляваща] заповед е, че ни е заповядал да обичаме един друг както обичаме себе си. И да бъде милостта и любовта към брат ми като милостта и любовта ми към себе си - и в материално отношение и във физическо състояние [независимо] дали го има или го иска. И всичко, което желая за себе си, следва да го искам и за него. И всичко, което мразя за себе си и за близките ми, следва да мразя за него. И това е казаното от Възвишения: “и обичай приятеля си като себе си”. (Сефер амицвот - Асе 206) Триста и втората [забраняваща] заповед е, че ни е заповядал да не мразим един друг, както е казал: “не мрази брат си в сърцето си”. В Сифра (мидраш) пише: “включва се само омразата в сърцето”. Но ако той изрази омразата си и му каже, че го мрази то той не нарушава тази забрана, а нарушава [забраните] “не отмъщавай” и “не пази злоба” и също така нарушава повеляваща заповед и тя е казаното: “и обичай приятеля си като себе си”.  (Сефер амицвот - Ло таасе 302) На всеки [евреин] е заповядано да обича всеки един от еврейския народ като себе си, както е казано: „Обичай приятеля си като себе си“. Следователно, човек трябва да го хвали и да проявява загриженост за парите му, точно както той се грижи за собствените си пари и търси собствената си чест. (Деот 6:3) Повеляваща заповед от Мъдреците е да се посещават болните, да се утешават скърбящите, [починалите] да бъдат подготвени за погребение, да се организира сватба, да се придружават гости, да е погрижено за всички нужди на погребение [...], а също и да се носи радост на булката и младоженеца и да им се помага при всичките им нужди. Това са дела на доброта, които човек извършва със своето тяло, които нямат граница. Въпреки че всички тези заповеди са с равински произход, те са включени в повеляващата заповед „Обичай ближния си като себе си“. [Това означава че] всичко това, което би искал другите хора да правят за теб, ти трябва да направиш за този, който е твой приятел в Тората и заповедите. (Авел 14:1) РАМБАН “Не мрази брат си в сърцето си” - защото мразещите най-често крият омразата си в сърцето [...] и изречението споменава най-често срещания случай, [...] а след това ни заповяда да обичаме приятеля си. Ето че мразещият приятеля си нарушава забрана, а обичащият го изпълнява заповед. [...] Изразът „обичай приятеля си като себе си“ е преувеличение, тъй като сърцето на човек не може да приеме да обича ближния си, както обича себе си. Нещо повече, Раби Акива вече е учил (Бава Мециа 62а): „твоят живот е с предимство пред живота на твоя приятел“. По-скоро Тората тук ни заповядва човек да обича ближния си във всеки аспект на живота, както обича себе си, [и иска да получи] всяка полза [която пожелае за себе си]. Вероятно това е причината да не е казано “обичай приятеля си (ет рееха) като себе си”, а [Тората] ги приравнява с думата “лереаха” (букв. “на приятеля си”) [...] Както понякога човек може да пожелае на ближния си определени ползи - само богатство, а не мъдрост и други подобни. Но дори и да пожелае на своя скъп приятел доброто във всичко, т.е. богатство, чест, знания и мъдрост, той няма да го направи равен с него, а по-скоро ще иска в сърцето си по-голям дял от всички предимства. И [така] Тората заповядва да няма тази дребна ревност в сърцето му. По-скоро един човек трябва да пожелава на ближния си доброто във всичко, точно както го прави за себе си и да не ограничава любовта си.

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция. ИЗТОЧНИЦИ: ТАЛМУД Казал Рав Нахман бар Ицхак: “  [Всеки човек, който проявява арогантност,] е разрешено да бъде мразен. (Таанит 7б) РАШИ “е разрешено да бъде мразен” - въпреки, че пише “обичай приятеля си като себе си.” (Ваикра 19:18) (Таанит 7б) ТАЛМУД Един неевреин дошъл при Шамай и му казал, “Ще приема юдаизма при условие, че ме научиш на цялата Тора докато стоя на един крак.” [Шамай го] избутал с инструмент, който бил в ръката му. [Неевреинът] дошъл при Илел и той [му помогнал да] приеме юдаизма. [Илел] му казал: “Това което е омразно на теб не прави на твоя приятел - това е цялата Тора, а всичко останало е коментара й, [и сега] иди и [го] учи. (Шабат 31а) РАШИ “Това което е омразно на теб не прави на своя приятел” - “Не изоставяй своя Приятел и Приятеля на твоя баща” (Мишле 27:10) - това е Светия благословен да е той. Недей да нарушаваш волята му по същия начин както на теб ти е омразно приятеля ти да наруши твоята воля. Друго обяснение: Твоят приятел, така както и звучи. Като например кражба, грабеж, прелюбодейство и повечето заповеди. (Шабат 31а) РАШБАМ “И обичай приятеля си като себе си” - ако той е твоя приятел, т.е. ако е добър. Ако е злодей то пише “Страхът от Бог е омразата спрямо злото.” (Мишле 8:13) (Ваикра 19:18) СЕФЕР АХИНУХ Но няма забрана в омразата към злодеите, а по-скоро [това е] заповед да ги мразим, [но това е само]след като много пъти ги укорим за греха им и те не искат да се върнат, както е казано (Теилим 139: 21): “Мразещите Те Господи ще мразя и с тези, които се изправят срещу Теб ще споря.” (Кедошим 238) АДАР ЗЕКЕНИМ “И обичай (букв. на) приятеля си като себе си” - какво означава “на приятеля си”? Ако пишеше “приятеля си” щях да кажа, че Светия благословен да е Той е заповядал [на човек] да даде на приятеля си своето богатство и всичко принадлежащо му [...] и затова пише “на приятеля си”. Обичай това, което е на приятеля ти т.е. да не му откраднеш парите и ако можеш да му спасиш парите то спаси ги и мрази този, който иска да му ги открадне. (Ваикра 19:18) РЕКАНТИ Казват нашите Мъдреци в Берешит Раба (24): “И ще обичаш своя приятел като себе си” - Раби Акива казал, че това е велик принцип в Тората. Бен Азай казал, че “това е книгата на поколенията на Адам” (Берешит 5:1) е голям принцип  в Тората. За да не си каже човек “Тъй като аз бях посрамен нека и моя приятел да бъде посрамен заедно с мен; тъй като аз бях прокълнат нека и моя приятел да бъде прокълнат заедно с мен.” Казал Раби Танхума: “Ако си направил това (т.е. посрамил някого) то знай на кого си го направил - “по подобие на Бог го сътворил”.” И ето - обичащият приятеля си, който е създаден по образеца на Бог, той обича и проявява уважение към Бог. (Ваикра 19:18) “Като себе си” има същата гематрия (нумерологична стойност) като “Е-лоим” (едно от имената на Бог). (Приведено в коментара върху Берешит Раба Матанот Кеуна) ЯД РАМА Забранено е да се прави нещо, което ще доведе до вреда за други хора. Или заради [забраната] “пред слепия недей да слагаш препятствие” или заради [заповедта] “ и обичай приятеля си като себе си.” (Бава батра 26а) Можем да обясним “и обичай приятеля си (рееха)” като произтичащо от “злите сред теб (раим шебеха)”, т.е. осъдените на смъртно наказание, постарай се да получат прилична смърт. (Санедрин 52б) НЕВИИМ Йоав и брат му Авишай убиха Авнер (леАвнер). (Шмуел бет 3:30)

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция. ИЗТОЧНИЦИ: БАРАЙТА [Раби Йеошуа казвал: “Злото око, злословието и омразата към създанията изтръгват човек от света. (Пирке Авот2:11)] Какво се има предвид с “омразата към създанията”? Това ни учи да не казва човек “Ще обичам мъдреците, но ще мразя учениците [им]” или “Ще обичам учениците, но ще мразя невежите” ами “Ще обичам всички, но ще мразя вероотстъпниците”. [...] И така казал Давид: “Мразещите Те Господи ще мразя и с тези, които се изправят срещу Теб ще споря. Ще ги мразя с абсолютна омраза и ще бъдат те мои врагове.” (Теилим 139:21-22) Така и пише: “и обичай приятеля си като себе си, аз съм Господ.” Защо [да го обичам]? Защото Аз го създадох и ако върши делата на твоя народ го обичай, но ако не [върши делата на твоя народ] не го обичай. Раби Шимон бен Елазар казва: “С голяма клетва е казано “обичай приятеля си като себе си” - “Аз съм Господ”, който го е създал и ако го обичаш можеш да разчиташ, че ще те възнаградя с голяма награда. А ако не то Аз съм съдия, който може да накаже.” (Авот деРаби Натан 1:17) ТАЛМУД [Защо мястото, от което хвърлят наказвания с пребиване с камъни, е толкова високо щом той може да умре и от по-ниско място?] Казал Раби Натан от името на Раба бар Авуа: “В изречението се казва “обичай приятеля си като себе си” - т.е. постарай се да получи прилична смърт.” (Бава Кама 51а) МИДРАШ “И ако човек намрази приятеля си и му направи засада и се изправи срещу него и го удари смъртоносно” (Дварим 19:11) - от тук казват [Мъдреците], че ако човек наруши лека заповед накрая ще наруши и тежка заповед. Ако наруши “обичай приятеля си като себе си” то след това ще наруши “не отмъщавай и не пази злоба” и “не мрази брат си” и “ще живее брат ти заедно с теб”. Докато накрая не стигне и до убийство. И затова пише: “И ако човек намрази приятеля си и му направи засада и се изправи срещу него и го удари смъртоносно”. (Сифри Дварим - Шофтим 187) Раби Леви казал, [че парашат Кедошим е била казвана по времето на Ак’ел,] защото десетте заповеди (Шмот 20:1-14) се съдържат в нея. “Аз съм Господ, твоят Бог”, а тук пише “Аз съм Господ, вашият Бог”. “И да нямаш други богове”, а тук пише “не си правете ляти богове”. “Не споменавайте името Ми напрасно”, а тук пише “не се кълнете в името Ми”. “Помнете деня на Шабат”, а тук пише “пазете Шабатите Ми”. “Почитай майка си и баща си”, а тук пише “човек ще има страхопочитание към майка си и баща си”. “Не убивай”, а тук пише “не стой над кръвта на приятеля си”. “Не прелюбодействай”, а тук пише “прелюбодеецът и прелюбодейката ще получат смъртно наказание.” “Не кради”, а тук пише “не крадете”. “Не лъжесвидетелствай”, а тук пише “не ходи да сплетничиш”. “Не пожелавай”, а тук пише “и обичай приятеля си като себе си”. (Ваикра Раба - Кедошим 24) БАРАЙТА [Илел казвал: Бъди сред учениците на Аарон - обичай мира и преследвай мира; обичай създанията и ги приближавай към Тората. (Пирке Авот 1:12)] Какво означава “обичай създанията”? Това ни учи, че човек следва да обича създанията, а да не мрази създанията. И така намираме при поколението на Вавилонската кула - тъй като се обичали един друг Светия Благословен да е Той не искал да ги погуби от света, а ги разпръснал в четирите посоки на света. Но жителите на Седом, тъй като се мразели един друг Светия Благословен да е Той ги погубил от този свят и от бъдещия свят, както пише: “Жителите на Седом бяха зли и много грешни пред Бог” (Берешит 13:13). “Зли” - един с друг. [...] Ето че научи, че заради омразата им един към друг Светия Благословен да е Той ги погубил от този свят и от бъдещия свят. (Авот деРаби Натан 1:12)

ИЗТОЧНИЦИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД [В Тората] пише “не отмъщавай и не пази злоба срещу синовете на своя народ” (Ваикра 19:18). На какво е подобно това? Човек реже месо и с ножа си порязва ръката. Ще отреже ли [другата] ръка? “И ще обичаш своя приятел като себе си” - Раби Акива казал, че това е голям принцип в Тората. Бен Азай казал, че “това е книгата на поколенията на Адам” (Берешит 5:1) е по-голям принцип от този. (Недарим 9:4) ТОРА Това е книгата на поколенията на Адам - в деня, в който Бог сътворил Адам, по подобие на Бог го сътворил. (Берешит 5:1) Не отмъщавай и не пази злоба срещу синовете на своя народ. И обичай своя приятел като себе си, Аз съм Господ. (Ваикра 19:18) МИДРАШ   “И ще обичаш своя приятел като себе си” - Раби Акива казал, че това е велик принцип в Тората. Бен Азай казал, че “това е книгата на поколенията на Адам” (Берешит 5:1) е голям принцип  в Тората. За да не си каже човек “Тъй като аз бях посрамен нека и моя приятел да бъде посрамен заедно с мен; тъй като аз бях прокълнат нека и моя приятел да бъде прокълнат заедно с мен.” Казал Раби Танхума: “Ако си направил това (т.е. посрамил някого) то знай на кого си го направил - “по подобие на Бог го сътворил”.” (Берешит Раба 24) ВАВИЛОНСКИ ТАЛМУД  Двама души вървят в пустинята и един от тях има съд с вода. Ако и двамата пият от него - ще умрат. Ако един от тях пие - той ще стигне до града. Бен Патора разяснявал, че е по-добре и двамата да пият, за да не види един от тях смъртта на другия. Тогава дошъл Раби Акива и учил: “[В Тората пише] “и ще живее твоят брат с теб” (Ваикра 25:36) - твоят живот е с предимство пред живота на твоя приятел.” (Бава мециа 62a)

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция. ИЗТОЧНИЦИ: И ще обичаш Господ, твоят Бог, и ще пазиш заповяданото от Него и Неговите повели и Неговите закони и Неговите заповеди всичките дни. (Дварим 11:1) Един неевреин дошъл при Шамай и му казал, “Ще приема юдаизма при условие, че ме научиш на цялата Тора докато стоя на един крак.” [Шамай го] избутал с инструмент, който бил в ръката му. [Неевреинът] дошъл при Илел и той [му помогнал да] приеме юдаизма. [Илел] му казал: “Това което е омразно на теб не прави на твоя приятел - това е цялата Тора, а всичко останало е коментара й, [и сега] иди и [го] учи. (Вавилонски Талмуд - Шабат 31а) Илел казвал: Бъди сред учениците на Аарон - обичай мира и преследвай мира; обичай създанията и ги приближавай към Тората. (Мишна - Пирке Авот 1:12) Човек следва винаги да обича създанията, както пише [в Тората] “Обичай своя приятел като себе си”. А това, че [буквално] пише לרעך (на своя приятел), а не את רעך (своя приятел), е да [ни] научи, че Тората задължава [човек] да обича и желае за приятеля си всичко, което той обича и желае за себе си. (Мидраш - Оцар амидрашим, “Леолам” 274 стр.) Не мрази брат си в сърцето си. Укори приятеля си и не ще понесеш грях заради него. Не отмъщавай и не пази злоба срещу синовете на своя народ. И обичай своя приятел като себе си, Аз съм Господ. (Ваикра 19:17-18)

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.

ИЗТОЧНИЦИ:

Не мрази брат си в сърцето си. Укори приятеля си и не ще понесеш грях заради него. (Ваикра 19:17)

Не отмъщавай и не пази злоба срещу синовете на своя народ. И обичай своя приятел ( לרעך) като себе си, Аз съм Господ. (Ваикра 19:18)

Като местен сред вас ще бъде чужденецът, който пребивава с вас, и ще го обичаш като себе си, защото чужденци бяхте вие в египетската земя, Аз съм Господ вашия Бог. (Ваикра 19:34)

И обичай (את) Господ, твоят Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа и с цялото си имущество. (Дварим 6:5)

И тези думи, които ви заповядвам днес, ще бъдат върху сърцето ти. И ще ги научиш на синовете си и ще говориш за тях, когато седиш в дома си и когато ходиш по пътя, и когато си лягаш, и когато ставаш. И ще ги вържеш за знак на ръката си и те ще бъдат за украшения между очите ти. И ги запиши на вратите на къщата си и на портите си. (Дварим 6:6-9)

Какво се случва веднага след Изхода от Египет? Какво отбелязваме в последните празнични дни на Песах?

Тази година повечето хора ще проведат седера у дома. Този урок беше подготвен с цел преглед на основните подробности свързани с изпълняването на заповедите на тази нощ, за да се помогне на хората, които не са правили седер у дома преди. (Въпросът който е зададен по средата, но не се чува, е свързан с количеството вино, което трябва да има в чашите вино. Отговорът е, че чаша около 90 милилитра е достатъчно голяма, като каквото и да е големината ѝ отвъд тя следва да бъде пълна до горе) {Към края на урока, яденето на афикомана е било изпуснато, затова добавям обяснението му тук: Непосредствено преди биркат амазон се изяжда количество около 30 cm³ - т.е. ⅔ от квадратните машинни маци. Изяжда се докато се облягаме на ляво.}

Как Моше оправдава еврейския народ пред Б-г след греха на златния телец отбелязвайки, че Той ги е извел от Египет с "голяма сила и мощна ръка" (т.е. чудеса и наказания срещу египтяните)? Не е ли това причина вината им да е още по-голяма?

Заповедите и намерението Рав Хаим Ицхак Матитя Бенароя (?,? - 1852?, Пловдив) - равин и даян на Пловдив след около 1829 г. Базирано на книгата му “Маим ахаим” (Солун, 1846 г.) БЕРЕШИТ РАБА 44:1 “Бог, безупречен е пътя му; думата на Господ е пречистена, щит е Той за всички търсещи убежище в Него” (Теилим 18:31) - [...] Рав казал: “Заповедите са били дадени само, за да се пречистят с тях създанията. Защо би Го интересувало Светият, Благословен да е Той, дали някой прави шехита (кашерно колене на жвотно) от задната или предната част на врата? Заповедите са били дадени само, за да се пречистят с тях създанията. ТЕИЛИМ 50:16 А на нечестивия е казал Бог: “Защо ще говориш за законите Ми, и ще носиш съюза Ми в устата си?” ТАЛМУД, САНЕДРИН 111а “Затова разшири бездната себе си и отвори устата си без край (ливли хок/לבלי חק)” (Йешаяу 5:14) - Казал Реш Лакиш: “За този, който е оставил дори един закон (хок).” Казал Раби Йоханан: “Не е доволен Господарят им, че им казваш така. По-скоро, дори да е научил само един закон.” РОШ АШАНА 28а-29а Пратили на бащата на Шмуел: “Ако го принудят и яде маца, то е изпълнил заповедта.” [...] Рав Аши казал: “Когато го принуждават персите.” Казал Рава: “Това значи, че свирещият [на шофар] за песен е изпълнил заповедта.” [...] Ето, че Рава смята, че заповедите не изискват намерение (кавана) [за изпълнението им…] Казал Раби Зера на слугата си: “Имай намерение [да изпълниш заповедта] и засвири [шофара] за мен.” Ето, че смята че свирещият трябва да има намерение. БЕРАХОТ 13б Учили нашите Мъдреци: “‘Чуй Исраел, Господ нашият Бог, Господ е един (Деварим 6:4) - ‘До тук има нужда от намерение на сърцето,’ думите на Раби Меир. Казал Рава: ‘Законът е според Раби Меир.’” ОРАЙОТ 10б Казал Рав Нахман бар Ицхак: “Грехът в името на Небесата е по-велик от заповед, която не е в името на Небесата, както е казано: ‘Най-благословена сред жените е Яел, жената на Хевер от Кини, по-благословена от жените в шатрата да е’ (Шофтим 5:24). Кои са тези ‘жени в шатрата?” Сара, Ривка, Рахел и Леа. КИДУШИН 40б Мисълта за добро [Бог] я добавя към делото, както е казано: “Тогава се заговориха страхуващите се от Господ един друг, и заслуша се Господ, и чу, и беше записан спомен пред Него за страхуващите се от Господ, и замислящите се (חושבי/хошве) за Името Му” (Малахи 3:16). Какво означава “замислящите се за Името Му?” Казал Рав Аси: “Дори човек само да се е замислил (חשב/хашав) да направи мицва, но накрая поради обстоятелствата е принуден да не я направи - стихът му го зачита все едно я направил.” Изображението е заглавната страница на книгата "Маим хаим" (Солун, 1846)

И казал Мордехай да се предаде на Естер: "Не си въобразявай, че от всички евреи ти ще се спасиш [защото си] в двореца на царя. Ако си замълчиш сега то спасение и освобождение ще дойдат за евреите от друго място, а ти и дома на твоя баща ще загинете. Кой знае, може би за това време и си станала царица." (Мегилат Естер 5:13-14). Рав Шломо Алкабец обяснява думите "за това време и си станала царица"

Защо името на Моше не се споменава в парашат Тецаве?

Арон абрит (Арон аедут) - ковчега на завета и неговото послание